ЛИЧНОСТ И ДУША

Съвременните хора искат да бъдат силни, лесно да се справят с мъчнотиите си, но силата на човека не се крие във външните условия, а в условията на неговата душа. Силата на душата пък не е в човешката личност – личността е нещо променливо, преходно, временно. В това отношение тя представлява живота на физическия свят – физическият живот е най-малката, най-ограничената проява на Целокупния живот. Следователно малките неща не разрешават въпросите; те са само условия за проявяване на Живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, а в настоящето.

Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят дали са личности, Азове или души. Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование – този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието, то е майка на личността; Азът пък е баща на личността. Значи съзнанието, низшето себе, и Азът, висшето себе, представляват двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада, над Божествената монада – Божествената душа, а над Божествената душа – Божественият Дух.

В своето развитие окултната наука вече е достигнала до разбиране на проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си в пълния смисъл на думата, това значи да се владее; ако не е господар на своята личност и не може да се владее, той още не владее себе си. Да се сърди – това е проява на личността. В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея: ако не се сърди, ако не скърби, личността ще умре; ако не се радва, тя пак ще умре.

Следователно личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Така че това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния – други са положенията за съзнателния живот. Значи качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина. Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, обича и мрази, радва се и скърби и т.н. Защо се сърди – и тя не знае, но сърденето показва, че нещо липсва на човека. Детето се сърди на майка си – защо? То иска от нея пет ореха, а тя му дава четири. То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми пет ореха!“. Защо детето иска непременно пет ореха? Защото са малки. Ако орехите бяха големи, щеше да иска само един, но понеже са малки, иска повече. Значи колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето и обратно: колкото повече се увеличават, толкова по-малко ще иска то. Ако детето иска диня от майка си, ще иска само една, а не пет; то знае, че дините са големи и не може да се справи с пет, и дори когато иска една диня, ще иска малка. Хората на личния живот са малки деца; желанията им са подобни на орехи, на лешници и т.н.

Човек трябва да се изучава, да прави анализ на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял. Той трябва да види до кой клас е стигнал. Първият клас на великата житейска школа е животът на личността – той е подготвителният клас на училището; след него идват втори, трети, четвърти, пети и т.н. Как се учи, как разбира живота – учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътства и коригира в живота.

Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага метода на анализа: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките; след това проучва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, откъде са купени, кой ги е варил, на какъв горивен материал – въглища или дърва, и т.н. Тия неща оказват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати. Това е една от великите задачи на съвременния човек. Въпросът за храненето във физическо и духовно отношение е интересувал човечеството още в миналото, интересува го и днес, но въпреки това не е напълно разрешен.

Днес всички хора се намират пред изтичане на старата година и влизане в новата. Какво правят търговецът и банкерът пред настъпването на новата година? Баланс – те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали. По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година. За да направи равносметка на своя живот, трябва да е живял на Земята, да имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания; като прави баланс, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му – колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот. Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува – ако ръката му е болна, ще постави здравата върху болната и ще се излекува. Няма ли знания, ще се принуди да търси външна помощ; ако няма такава, ще се намира под влиянието на болната ръка – ще страда, ще плаче, ще моли за помощ. Той не е свободен човек.

Свободен е онзи, който има знания и който може да ги прилага. Някой минава за учен, за човек с големи знания, а като се намери пред известно страдание, не може да си помогне. Знание, което не може да освободи човека от страдания и мъчнотии, или не е положително, или още не е приложено; който разполага с положителната наука, трябва да се лекува с нея и сам да плаща дълговете си. Истинско знание е онова, което човек носи със себе си всякога и прилага по всяко време. Новороденото дете носи известни знания със себе си и щом отвори устата си, то знае вече какво да прави. Кой учи новороденото да яде, да суче от майка си? Кой учи току-що излюпеното пиленце да кълве? Следователно, като живее, човек трябва да се стреми към придобиване на знания, които ще му послужат през всички времена и епохи. Това знание наричаме Божествено.

Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот. Този Живот е на степени, вследствие на което се проявява по различен начин: в личността се проявява по един, в съзнанието – по друг, в душата – по трети, в духа – по четвърти начин и т.н. Именно в това седи разнообразието на Божествения живот, който се проявява в различни форми; Божественото живее във всички форми – от най-малките до най-големите. Докато една форма живее по начин, специфичен за нея, и изпълнява законите, по които е създадена, тя всякога е жива; и като умре, пак продължава да живее. Наруши ли законите, по които е създадена, умира. В това се заключава философията на живота. От гледището на тази философия човек казва: „Докато Бог живее в мен, и аз живея. Престане ли Бог да живее в мен, умирам“.

Дръжте в ума си мисълта: Бог живее навсякъде и Неговата воля трябва да се слуша. Щом Бог е създал света, трябва ли да оставим малките същества да го управляват? Защо е създаден светът – това е Божия работа; щом е създал света, Бог е имал някаква велика цел. Нашата задача не се заключава в разрешението на въпроса защо е създаден светът, а да разберем защо сме дошли на Земята. Хората задават този въпрос и си отговарят различно. Някои казват, че човек е дошъл на Земята да яде и да пие. Отчасти този отговор е правилен, но яденето и пиенето не са единствената цел на човешкия живот; ако нямаше ядене, малцина биха дошли на Земята – без ядене животът тук е невъзможен. Едно от великите неща на Земята е яденето: чрез ядене хората се примиряват, чрез ядене те разрешават противоречия в живота си. Значи яденето определя смисъла на живота. Въпросът за яденето, за осигуряването на храната, е един от важните социални въпроси на днешния век. Той стои на масата на съвременния човек като пръв и най-важен за разрешаване. Като се разрешава, трябва да се има предвид неговото трояко значение: физическо, духовно и умствено.

И тъй, всеки човек трябва да направи баланс на своите капитали, да знае с какво разполага през всяка нова година. Като има предвид крайния резултат на своите сметки, ще знае причините на този резултат, ще знае защо печели и защо губи. В този случай човек не се интересува толкова от резултата, колкото от причината, която го произвежда.

Богатството и сиромашията са резултат на правилната или неправилната дейност на човешкия ум и на човешкото сърце. Не е достатъчно човек да бъде богат, но богатството трябва да бъде за него благо, да се чувства доволен от него. Ако богатството е правилно разпределено между хората, богатият би се чувствал доволен. Днес богатите не са доволни от положението си – защо? Има нещо неправилно в тяхното забогатяване – те стават богати за сметка на много хора, вследствие на което носят тяхното неразположение. Богатството трябва да бъде така разпределено между хората, че да бъде едновременно благо за всички. Злото в света се ражда по причина на това, че благата на живота не са еднакво разпределени между всички хора. Всеки има право да се ползва от благата на живота, но ако има злато, а няма хляб, той пак ще бъде недоволен – значи златото е нужно на човека само като средство за доставяне на хляб; няма ли хляб, противоречията неизбежно го следват.

Къде има най-малко противоречия? В живота на личността. Тя заема най-високото място в човека, по-горе от него не може да отиде. Засега господарка на човека е личността. Видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност. Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда. Можете ли да обидите силно разгорелия се огън, като му сипете няколко капки вода? Можете ли да обидите океана, като черпите от него вода? Можете ли да обидите с нещо Хималаите⁹⁴? Човек се обижда, когато не е зачетена неговата личност, когато са пренебрегнати някои нейни права. За да бъде почитан, той трябва да почита другите; докато прави разлика между хората, докато поставя своята личност над личността на всички, никога няма да бъде почитан.

Съвременните хора не признават личния елемент на животните, вследствие на което не им отдават нужното внимание и ги третират като безлични същества. И животните имат личен елемент, само че личността на човека седи най-високо, като цар на всички личности. Мнозина придават на личността Божествен произход. Ако наистина Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува в света; докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви, Божественото не е проникнало в личността. Човек не познава още своята личност; разбере ли я веднъж, той ще и даде нужното място и ще се освободи от противоречията и страданията в живота.

Двама души се сдружили и тръгнали заедно на път. Единият бил дребен, нисък на ръст, а вторият – едър, здрав, силен човек. Първият взел за из път няколко хляба, а вторият, понеже не обичал да носи много товар, взел само един хляб и сложил хляба си в торбата на първия. За колко време ще им стигне този хляб? Вторият, като едър, силен човек, още в началото на пътуването изял своя хляб и започнал да яде от хляба на другаря си; това негово поведение породило недоволство в първия – пътят им бил дълъг, хлябът щял скоро да свърши. За да запазят добри отношения, вторият пътник трябвало да вземе два пъти повече хляб от първия.

Какво представляват двамата пътници? Първият пътник представлява Божественото в човека, а вторият – човешката личност, която живее за сметка на Божественото, което предвижда нещата. Дребният, малкият човек знае, че му предстои дълъг път, и взима повече хляб в торбата си. Грешката е там, че този човек се е сдружил с голям и физически силен. Божественото може да върви паралелно с личността, но да не се сдружава с нея. Ама личността била голяма, богата, разполагала с много знания; който много знае, много трябва да прилага. Богатият трябва да дава повече, а сиромахът – по-малко.

Малката цев пуска малко вода, голямата цев – много; такива са законите на физическия свят. В Божествения свят законът е обратен: малкото ражда голямото. От малкото житно зърно се раждат великите неща в света; житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии. Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора; и през воденица да мине, и в пещ да се пече, то всякога остава живо – Божият Дух живее в житното зърно и показва на хората, че роденото от Духа дух е и никога не умира. Дойдете ли до живите неща, използвайте ги; дойдете ли до мъртвите, тях погребвайте в земята. Христос казва: „Който не яде плътта Ми и не пие кръвта Ми, няма живот в себе си“.

Личността в човека представлява живота на плътта, а Божественото – живота на Духа. Когато Духът заеме първо място в човека, плътта трябва да остане на последно; заеме ли плътта първо място, Духът отстъпва. Където живее Духът, плътта умира; където живее плътта, духът умира – защо? Храната им не е еднаква – Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта и плътта не може да живее с храната на Духа. Ако плътта живее при Духа и не умира, това показва, че тя живее по свой начин, независим от този на Духа; ако и Духът живее при плътта, без да умира, това показва, че той живее свой собствен живот. Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек; тези два живота създават борбите и противоречията в него.

Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на Духа, т.е. когато личността се подчини на Божественото начало в човека. Днес хората мислят върху въпроса защо Духът не живее в съгласие с плътта и защо плътта не живее в съгласие с Духа; много естествено – те са разменили местата си. Един ден, когато всеки отиде на мястото си, плътта и Духът ще бъдат в пълна хармония и единство.

Често хората имат крива представа за себе си, вследствие на което се мислят за по-учени, по-силни, по-духовни, отколкото са в действителност, но когато изпитанията дойдат в живота им, те виждат истинската си стойност. Може ли да се нарече силен този човек, който от една дума се обижда? Може ли да се нарече дълбок извор този, който от най-малкия дъжд се размътва? Ако от най-слабото земетресение водата на извора се губи, това показва, че той няма голяма дълбочина.

Следователно в пълния смисъл на думата духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания – каквито и бури и ветрове да срещне на пътя си, каквито и сътресения да го сполетят, той всякога остава тих и спокоен. При обикновените земетресения земята се разтърсва на дълбочина най-много 5-10 км; при големи земетресения, които рядко се случват, земята се разтърсва на по-голяма дълбочина. Земята представлява млада мома, която се движи около своя възлюбен – Слънцето. Когато Земята се разиграе силно, както е при земетресенията, това показва, че като млада мома, тя се е хванала на хоро и играе; застои ли се дълго време на едно място, без да тропне на хорце, започва да остарява – от млада мома постепенно отива към стара баба. Има страни, в които не стават никакви земетресения; те се намират в положението на баби, които си почиват.

Като се казва, че Земята е млада мома, мнозина искат да се докаже това по научен начин. И да се докаже, ако не е истина, пак недоказано остава. В сегашната наука много неща са доказани, но не всички са истинни. Изучавате един, втори, трети факт, виждате, че са доказани, но между тях пак няма никаква връзка. Каква наука е тази, която не може да свърже всички факти в едно неразривно цяло? Можете ли да наречете научни тия факти, между които не съществува никаква зависимост? Един научен факт е добре обоснован, когато между него и близките около него факти съществува известна зависимост, както между живачния термометър, външната температура и подобряването или влошаването на времето. Например видите ли, че живакът в термометъра се повдига, вие знаете, че външната температура се увеличава; ако живакът слиза, температурата се понижава. В зависимост от повдигането и падането на температурата се определя времето – дали ще бъде топло или студено.

Зависимостта между тия факти е не само външна, но и вътрешна, т.е. психическа. Те оказват влияние върху характера и темперамента на човека. Например ако едно дете е заченато в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, в характера на това дете ще има възход; то ще е любвеобилно, с открита душа. Ако пък е заченато в момент, когато живакът в термометъра е спадал, то ще бъде студено, затворено, хладнокръвно – ще минава за философ. Това е научен факт, за доказването на който се изискват ред наблюдения. Как ще се докаже фактът, че баща и син, които са родени в един и същ град, имат нещо общо в характера си? За да се докаже този факт, вие трябва да изучавате характера на бащата и на сина и да видите дали си приличат; ако си приличат, да разберете на какво се дължи приликата и не само това, но ако бащата и синът са заченати в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, и двамата ще имат едно и също количество калории топлина и еднакъв род енергии.

Сега, като изучавате зависимостта между характера на човека и външните условия, вие си задавате въпрос съвпадение ли е това, или действителност. Ако е действителност, искате да знаете външните условия ли създават характера, или характерът оказва влияние на външните условия. Когато посетите приятеля си през някой студен зимен ден и намерите стаята му добре отоплена, какво означава това – това показва, че приятелят ви има добро разположение към вас. Той ви очаква, затова е изчистил стаята си добре, отоплил я е, иска да ви посрещне сърдечно. Ако този ден приятелят ви не е добре разположен към вас, той нарочно оставя стаята си нечиста и неотоплена – не иска да ви приеме, затова не ви е създал добри условия. Следователно, заварите ли стаята на приятеля си или на вашия познат нечиста, неотоплена, не влизайте вътре – студът показва, че в този ден не ви приемат на гости и вие трябва да останете у дома си, да размишлявате. Растенията разбират този закон и го прилагат разумно – щом е студено, те не излизат никъде, не подават главата си вън от своята стая. Нищо в света, както и в цялата Природа, не е случайно. Следователно не е случайна и зависимостта между външните условия и човешкия характер.

Представете си, че от върха на една планина, като от връх на триъгълник, извират две реки, които текат в две различни посоки и образуват двете страни на триъгълника. Едната река тече към юг, другата – към север, вследствие на което произвеждат два различни резултата. Първата река е по-топла и производителна, втората – по-студена и по-малко производителна. Ако двете реки представляват краката на човека и ако при движението си с левия крак той възприема някаква отрицателна мисъл, в скоро време сърцето му ще изстине. Какво трябва да направи в този случай? Единственото спасение се заключава в това да продължава движението си – във втория момент той ще вдигне десния си крак. Ако съзнанието му е будно, трябва да образува повече топлина в организма си, с която да компенсира изразходваната; не може ли да направи това, в него ще се яви желание да се върне назад. Този закон съществува и в Природата.

Следователно човек не може да направи една след друга две стъпки, при които да става повдигане или спадане на живака в термометъра. Ако при първата стъпка температурата се повдига, при втората ще спада и обратно: ако при първата стъпка температурата спада, при втората ще се повдига. Изобщо, ако някъде в Природата или в живота става повдигане на температурата с единица, на противоположния полюс става понижаване на температурата с единица – това наричаме закон на смени в Природата. Който разбира този закон, разбира и своите състояния; като преживее някакво високо, повдигнато състояние, той знае, че неизбежно предстои понижаването му.

Като ученици, вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате. Виждате например, че един човек се гневи; вие се приближавате към него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи. Това е неразбиране на живота. Оставете човека на свобода! Докато живее в личността си, той не може да не се гневи; ако не се гневи, ще умре; ако не се радва и не скърби, пак ще умре. Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянията, т.е. когато ту се радва, ту скърби. Че живее този човек се дължи на факта, че при минус един градус получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един – кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергии. Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна, или кинетична енергия, а в левия – на отрицателната, или потенциалната енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт. Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния.

Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит: разделете нивата си на три части; в едната част посейте жито по пълнолуние, във втората – по време, когато Луната се изпразва, а в третата – когато Слънцето е в своята най-висока точка. При пълнолуние се забелязва възход, повдигане на температурата; при изпразване на Луната – понижаване на температурата. Проследете какви резултати ще имате при трите случая.

Направете още един опит: съзнателно вложете положителна енергия в десния си крак, отрицателна – в левия, и с тази мисъл обиколете нивата си и сейте. Резултатът от този опит ще бъде различен от резултата на първите опити.

Всички промени в Природата, в нейните външни и вътрешни условия, говорят за дейността на Висши, Разумни същества. Повдигането и спадането на температурата не се дължи на човешката дейност. Повдигането на температурата, топлото време, показва, че Разумните същества имат добро разположение към хората и по този начин им помагат; рязкото и ненавременно понижаване на температурата показва, че хората са нарушили някакви природни закони. Благоприятните условия в живота са израз на любовта и разположението на Разумните същества към човека; неблагоприятните условия са израз на неразположението към човека по повод на някаква негова погрешка – значи погрешката е била от такъв характер, че води към нарушаване на някой природен закон.

Често религиозните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че щом е благ, Бог трябва да бъде снизходителен към човека, независимо от това дали живее правилно, или не. Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира? При това казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Не е въпрос защо грешният или праведният умират, но защо човек умира преждевременно. Когато умира преждевременно, той сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си – тя е свързана със съзнанието, а то – с висшето Аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието – живот на душата.

Следователно личността може да живее повече или по-малко – в зависимост от това доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човек да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост – дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата.

Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път, но човек не може да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт – защо? Защото качествата на личността са страх, омраза, ревност и т.н. Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт“. Същото се отнася и до останалите отрицателни качества. Кой човек мрази? Който няма любов към Бога. Има ли любов към Бога, той е придобил вечния живот.

Какво разбирате под думите любов към Бога? Да обичате Бога – това значи да бъдете извори, да давате изобилно. И чешмата дава на хората, и тя носи благо, но в края на краищата за това благо ще се счупят много глави. Докато посетителите на чешмата са малко, водата е благо за тях; увеличи ли се броят на посетителите, около чешмата започва спор, блъскане, бой – кой пръв дошъл, докато най-после борбата завършва с пукнати глави. От благо за хората чешмата се превръща в зло. За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, за да се хване по-голяма част от планинския извор. Оттук вадим следния закон: когато броят на хората се увеличава, и количеството на благата, т.е. производителността трябва да се увеличи. Не се ли спазва този закон, в живота се явява известна дисхармония. Израсте ли повече, отколкото са средствата за поддържане на организма, човек е осъден на страдания; колкото повече расте и се развива, толкова повече трябва да увеличава своята дажба.

Същият закон се отнася и до човешките желания. Някой иска да стане учен, силен, виден човек. Преди да очаква това, той трябва да се опита и провери има ли условия за постигане на тези желания. Може ли при сегашните условия всички хора да станат учени? На всички се проповядва да станат силни, учени, богати, но малцина могат да постигнат това. За да живее човек дълго време на Земята, все трябва да има някой, който да поддържа този живот. Ако бащата носи в себе си условия за дълъг живот, и синът може да живее дълго. За всеки може да се определи има ли условия за дълъг живот, или няма. Онези, на които е определен дълъг живот, се намират под влиянието на особени планетни съчетания; за тези хора са отворени и 12-те извора на живота. Онези, за които са отворени само пет извора на живота, ще живеят малко време на Земята. Това показва, че в света нищо не е произволно.

Мнозина искат да им се дадат дарби, да се проявят. Ако отсега нататък човек иска дарби, неговата работа е свършена; човек се ражда с дарби, които постоянно трябва да развива. Ще възразите, че във времето на апостолите Дух Божи ги е осенил и те започнали да говорят на 12 различни езика; ако това е станало в миналото, защо да не стане и сега? Това не е произволно явление; за да ги осени Духът, това показва, че в тях са били отворени всичките извори на живота.

Следователно, за да стане учен, човек трябва да се е родил учен. Може да се роди учен само онзи, който е работил в миналото – той има добре развити ум и сърце. Днес човек се нуждае от условия, които да му съдействат да се прояви. Така че за да бъде учен, силен, човек се нуждае от здрав организъм, от добре разработени ум и сърце, за да устоява на външните и вътрешните условия; такъв човек се отличава с голяма устойчивост. Не е ли придобил тия неща, трябва да бъде внимателен, за да си осигури сносен живот – каквото придобие днес, ще го складира като капитал за бъдещия си живот. Казват за него, че е добър човек, че е светия. Той може да е добър, свят човек, но за хората; по отношение на Бога обаче не е толкова добър. За Бога добър човек е този, който изпълнява Неговата воля; той може да се колебае за много неща в живота си, но стане ли въпрос за Волята Божия, там всякакво колебание изчезва. Когато върши Волята Божия, дълбоко в душата си той чувства правотата на своите действия и не се поддава на мнението на хората – какво говорят за него не го смущава. Той се държи за Волята Божия и с оглед на нея изправя постъпките си; не се спира върху външния изглед на нещата, а ги разглежда вътрешно.

Понякога човек външно може да бъде праведен, а вътрешно – не и обратно: вътрешно може да е праведен, а външно – не. Той трябва да има будно съзнание, да разбира и най-скритите си мисли и желания и да си дава отчет за тях. Има мисли в човека, които са в състояние да го умъртвят; има и такива мисли, които могат да го възкресят. Ако една ваша мисъл не може да изправи едно ваше чувство или желание или ако едно чувство не може да изправи една мисъл, вие сте осъдени на големи страдания.

На какво се дължат страданията – на вътрешна дисхармония между ума и сърцето, между мислите и чувствата на човека. Това разногласие между мислите и чувствата се дължи на факта, че той иска да вземе повече неща, отколкото може да носи. Например тщеславният иска всички хора да го хвалят; могат да го хвалят няколко души, но невъзможно е всички да го хвалят. Защо трябва да го хвалят всички? Христос казва: „Търсете слава от Бога, а не от човеци“. Може ли бедният, невежият да ви даде това, което искате? Може ли престъпникът да отговори на това, което душата ви желае? Какво може да даде престъпникът, освен своето престъпление? Какво може да даде болният, освен своята болест? Какво може да даде слабият, освен своята слабост? Какво може да даде невежият, освен своето невежество?

Като ученици, вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да придобивате знания; като ги придобиете, трябва да ги приложите. Каже ли ви някой, че можете да станете учен изведнъж, и повярвате на думите му, вие сте на крив път; човек придобива знания постепенно. Придобитите знания трябва да се приложат; не се ли приложат, те могат да уморят човека. Необработеното знание представлява лед или сняг, който, приеме ли се в стомаха, може да умори човека. Който е пил студена, ледена вода от планински извор, когато е бил изпотен, знае какви са нейните последствия. Ще кажете, че водата е чиста, слиза от планински извор и не може да причини никаква вреда. Ако температурата на водата е ниска, преди да се пие, тя трябва да се стопли.

Следователно откъдето и да иде знанието, за да се ползва от него, човек трябва да го асимилира и приложи; всяко необработено и неприложено знание не го ползва. Каквито и усилия да прави, с такова знание човек не може да стане философ – за да стане философ, трябва да има добре развит ум, да прониква в дълбочината на нещата. Според окултната наука, философът трябва да е развил своето причинно тяло, да вижда и разбира причините и последствията на нещата. Поет може да стане онзи, който е влязъл в областта на нирвана. Значи философът трябва да има философски ум, поетът – въображение, добрият човек – Любов. Без Любов човек не може да прави добро; за да направи добро, той трябва да вложи в него част от себе си. Доброто има смисъл само тогава, когато може да пресъздаде човешкия характер. Именно затова човек трябва да върши Волята Божия – като върши Волята Божия, той се свързва с Неговата Любов и тогава Божието дело ще бъде и негово. Това означават думите: „Бог да живее в човека, а човек – в Бога“.

Някои мислят, че като живее в Бога, човек се изгубва. Той се изгубва толкова, колкото детето, което след години става старец. Губи ли се детето изобщо? Не се губи нито в юношата, нито във възрастния човек, нито в стареца – това са фази на живота, през които неизбежно минава. Старецът често си спомня за своето детство; на кое място в него живее детето не може да се определи, но слушаме дядото да казва: „Едно време, като бях дете, направих това и това“. Детето не се вижда в образа на дядото, но то съществува в неговия ум. И дядото съществува в ума на детето – играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен човек и най-после старец, с побеляла глава, с бяла брада и мустаци. Детето символизира Любовта, а старият човек – Мъдростта. Старият от време на време хваща космите си, с което иска да каже: „Виждате ли тия бели косми на брадата ми? Това са закони, по които човек трябва да живее“.

Ангелите нямат бради и мустаци, което показва, че живеят без правила и закони; те не се нуждаят от правила и закони като хората, защото живеят в светлина. Като срещнете един ангел, ще видите, че от цялото му тяло излиза светлина във вид на лъчи; те светят като слънце. Космите на главата, брадата и мустаците в човека представят растителното царство. Като знае това, човек трябва да пази главата си от оголяване. Космите служат за регулиране на енергиите в човешкия организъм, а оттам и при кръвообращението. Всеки косъм е център на динамична сила, която помага за разпространение на кръвта по повърхността на тялото. Ако всички косми по тялото на човека се отнемат, той ще се натъкне на големи нещастия.

Космите са толкова необходими за човека, колкото растенията – за земята; ако растенията изчезнат, земята ще се превърне в суха и безжизнена пустиня. Корените на растенията и на дърветата играят роля на помпи за извличане на вода от дълбочината на земята – когато водата потъне дълбоко, корените на дърветата със своята магическа сила я извличат на повърхността. Поради това, че се секат горите, почти в цяла Европа се забелязва намаляване на водата. И в България изсичат горите. Ако и в бъдеще продължават да ги секат, много от сегашните извори ще изчезнат. За да не става това, на мястото на изсечените гори трябва да посаждат нови.

Следователно, за да не пресъхват изворите на човешкия живот, всеки ден човек трябва да посажда по една добра мисъл и по едно добро чувство в своята почва; само по този начин мисълта на човека ще се засили, а чувствата му ще се облагородят. Преди всичко той трябва да развива самообладанието си – при всички условия на живота да бъде тих и спокоен. За да развива самообладанието си, той трябва да знае, че един Бог съществува в света и към Него да определи отношенията си – отношения на Любов и самоотричане. Законът на себеотричането не подразбира загуба. Да се отречеш от себе си, от своя живот, това значи да придобиеш Вечния живот; затова е казано, че от онзи, на когото е много дадено, много се иска. Много е дадено на праведния, но ако той падне, голямо е падението му. Ако грешникът се повдигне, голямо е въздигането му. С други думи казано: големи са спънките на добрата мисъл, когато попадне при лоши, неблагоприятни условия за реализирането си и обратно: всичко разумно се притича на помощ на слабото, за да го превърне в силно, а лошото – в добро.

Да се говори на човека за доброто и красивото в света, за наука и култура, това значи да му се даде подтик към тия неща. Като се стреми към наука, човек вижда какво поле се открива пред него. Съвременната наука е още в детството на своето развитие, но въпреки това има области, които са добре разработени – такава област е например анатомията. Във физиологията има много въпроси, които впоследствие ще се изяснят. Теоретично много въпроси са обяснени, но дойде ли до практиката, те не се покриват; истинско знание е това, в което има пълно единство между практика и теория. Истинско наследство е това, при което едновременно със съобщението за него дават парите на наследника и той веднага го пуска в обращение. Който разполага с положително знание, той може да го приложи във всички области на живота. Това знание става плът и кръв за човека.

Какво трябва да прави човек, за да се помогне до положителната наука? От него се иска само едно: да разработва своята почва и да знае какви растения могат да виреят в нея. Що се отнася до останалите условия – това не е негова работа. Например знаете, че житото вирее в умерения пояс. Какво ще правите, ако попаднете в студен климат? Колкото и да разработвате и подобрявате почвата, при студения климат житото може само да покълне, но не и да израсте, да цъфне и плод да даде. Ще кажете, че можете да отглеждате житото под стъкла, при изкуствено отопление. Това е невъзможно. Щом знаете, че житото не вирее в студен климат, ще се заемете с обработването на други култури, за които дадените условия благоприятстват. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства – хранете в себе си такива мисли и чувства, за развитието на които вашата температура и почва благоприятстват.

Оттук вадим следните правила за живота: отглеждай само такива семена, които могат да виреят в твоята почва; не отглеждай в почвата си такива семена, за развитието на които трябва да употребиш всичката си енергия, всичките си средства и време. За някои това са противоречиви мисли, но способният учен намира правия път чрез противоречията в живота. Витлото, което движи аероплана, прави хиляда обръщания в минута, но въпреки това картечницата в аероплана е така нагодена, че когато действа, куршумите и минават през междините на витлото, без да го засягат.

Следователно искате ли да реализирате една мисъл, тя трябва да се движи с такава бързина, че да излиза през междините на ограничителните условия, без да ги засяга; в този случай ограничителните условия могат да се уподобят на витлото. Може ли да се нарече човек онзи, който не е в състояние да излезе от ограничителните условия на гнева, омразата, съмнението, малодушието и да ги превърне в благотворна енергия? Малодушният е ленив; той не вярва в силите си, затова очаква помощта на хората. Каквато и работа да започне, преди всичко човек трябва да разчита на себе си, а после на другите. Каквото предприемеш, върши го за себе си, а после за другите: учиш ли, учи добре за себе си, а не за хората; ако живееш добре, живей за себе си, а не за това какво хората мислят за теб; прилагай доброто за самото добро, а не за похвалите на хората; развивай и прилагай силата си за самата сила, от любов към нея, към ползата, която тя допринася, а не от тщеславие да покажеш пред хората, че си силен. Важно е желанието на човека да постигне нещо красиво в живота си; има ли това желание, той трябва да употреби всички усилия да го постигне. Който види тия усилия, може да му се притече на помощ, но не прави ли усилия, никаква помощ няма да дойде отвън.

Като ученици, прилагайте тази година закона за превръщане на енергиите. Мине ли някаква лоша мисъл през ума ви и лошо чувство през сърцето ви, веднага ги превърнете в добри! Ако видите някой болен, не казвайте в себе си, че нищо няма да излезе от него, но го насърчете, кажете му няколко утешителни думи! Ако мислите да се скарате с някой ваш близък, да му кажете няколко строги думи, откажете се от намерението си и помислете, че и този човек е толкова добър и благороден, колкото сте и вие; какво сте направили за него, за да имате право да го съдите? Мислите ли, че като съдите човека, служите на Бога? Който иска да служи на Бога правилно, трябва да се откаже от своите стари навици – от критика и одумване. Не мислете, че ако се откажете от старите навици, от слабостите си, изведнъж ще станете светии, ангели; усилена работа се иска от човека, за да постигне онова, което душата му желае.

Думата ангел подразбира Божи служител. Не служи ли на Бога, човек служи на себе си; който служи само на себе си, той е ангел без криле. Да не мисли човек за себе си не означава да престане абсолютно да се интересува от своя живот, но знаейки, че съществува Велик Промисъл, да знае, че каквото и да прави, има Един, Който се грижи и за него. Щом има предвид тази мисъл, той ще излезе от положението на своята личност, която мисли само за себе си, и ще започне да се грижи за ближния си. Щом мисли за ближния си, човек се повдига по-високо и се свързва с Първата Причина на нещата. Промисъл съществува за всеки, който изпълнява Волята Божия; който не я изпълнява, не се намира под защитата на Великия Промисъл. Той трябва да се мъчи, да се труди и да работи – само по този начин може да се спаси, да забогатее.

Всички хора се стремят към придобиване на знания, за да се осигурят. Многото знания не спасяват човека. Колкото повече знания придобива, толкова повече неприятели печели – в този случай знанието е подобно на голям капитал, който човек не може правилно да разпредели; щом не може правилно да го разпредели, той ще му създаде много неприятели. Знанието е енергия, която, щом се събере в голямо количество в мозъка, трябва да се впрегне на работа за доброто на човечеството и за слава Божия. Не е достатъчно само да се търкат две тела, за да произведат топлина и светлина, но тази енергия трябва да се впрегне на работа. Не е достатъчно човек да придобива знания, но той трябва да впрегне тия знания на работа.

Човек може да се занимава с всички отрасли на науката и изкуствата, но преди всичко той трябва да използва тия придобивки за самата Природа, която му е дала всички благоприятни условия за работа. Музикантът, поетът, художникът трябва да работят поне по един час на ден само за себе си. Как ще познае поетът, че работата му е добра? Като напише едно произведение, трябва да го остави настрани, поне един месец да не го пипа; след това да го прочете и коригира. След един месец пак да го прочете и ако не намери никаква грешка, това показва, че работата му е добра и ще задоволи всички хора. Човек не трябва да изнася изведнъж всички свои работи пред света; ако изнесе пред света всичко, което знае, даже и най-силният ще се обезсили. Искате ли да помогнете на някого, дайте му нещо от себе си, но само тогава, когато знаете, че ще го употреби за добро; не може ли да го употреби за добро, той нищо не печели, а вие губите.

Следователно човек трябва да работи така, че всякога да има поне микроскопична придобивка. За да работи по този начин, трябва да разбира основните закони на самообладанието – той трябва да прилага този закон в погледа, в движенията, в чувствата, в постъпките си. За такъв човек казваме, че има установен поглед – като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите; чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един човек на друг. Когато казват на някого, че лицето му е озарено, това показва, че той е приел Божествената светлина от ближния си. Не можете ли чрез очите си да предадете тази светлина на своя ближен, това показва, че не сте го погледнали правилно. Как трябва да погледнете човека? Тихо и спокойно.

Като е дошъл на Земята, човек трябва да знае, че очите, ушите, устата не са само негови удове и не може да разполага с тях така, както пожелае; те са му дадени, за да работи с тях и не само за свое благо, но и за благото на своите ближни, на цялото човечество. Когато иска да свърши някоя работа с един от своите удове, човекът на самообладанието се отправя за позволение там, откъдето са му дадени; щом получи позволение, пристъпва към работата си, която завършва с пълен резултат. Този е пътят, по който след време и обикновеният човек може да стане гениален.

Мнозина се стремят към придобиване на дарби по механичен път. Каквито и усилия да правят, те трябва да знаят, че чрез външни, физически усилия никакви дарби не могат да се развият. Например колкото и поклони да прави човек, колкото и молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати. Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, той трябва да приложи самообладание. Физическите усилия не развиват дарбите. За развиване на ясновидството например се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, за да тълкува правилно образите, които Невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние. Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия; ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това са символи, с които си служи Невидимият свят – това е неговият език. Вместо да говорят с часове, Разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи. Вълкът има нещо добро в характера си – той се привързва като куче; привърже ли се веднъж, нищо не може да го застави да се отдели от човека. Лошата черта на вълка е, че дави овцете – влезе ли в една кошара, може да удуши всички овце.

Като изучават проявите и характера на вълка, хората намират, че е свирепо, жестоко същество. Наистина, жестоко същество е вълкът, но не прави ли същото и престъпникът? Като влезе в някой дом, той убива всички, които му попаднат на пътя, обере, каквото намери, а отгоре на това запали къщата и бяга. Не е ли жестока постъпката на някой учен, който за една обидна дума търси начин за отмъщение? Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човек е равна на тази на вълка към овцете; в бъдеще постъпката на този учен ще има такива последствия, каквито и тази на вълка. Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани. Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо – той е гладен и трябва да се нахрани; голямо е престъплението му, когато наведнъж удавя цяло стадо – престъпна е лакомията, която проявява. Като иска да се осигури, той напада цялото стадо, а всъщност за момента му е нужна само една овца.

Лакомията е качество, присъщо на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своята лакомия? С нея те са намерили капана – нищо повече; след това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата. Не само лакомията на животните води към капана, но и всяка лоша постъпка на човека води към капан. Дойде ли до човека, законът е по-строг. Това показва, че не му е позволено да допуска в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки.

И тъй, който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да води добър, разумен, трезв живот. Първоначално ще има големи спънки и мъчнотии, но с усилие на волята всичко ще преодолее. Разколебае ли се в Божиите закони, нищо няма да придобие. Може ли да живее вълкът без овца – не може. Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си. Вълци, които нападат овце, не живеят дълго време. Овцата, изобщо, има доверие на вълка, но когато я нападне, тя изпитва голям страх и омраза към него; тези чувства внасят отрова в организма на вълка, вследствие на което животът му се съкращава. На същото основание всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка внасят отрова в човешкия организъм и намаляват дейността на неговия дух.

Като ученици, вие трябва да работите върху себе си – от една страна, за да пазите своята вътрешна чистота, а от друга – да се чистите от наслояванията на миналото. Тази чистота не се постига само с физически пост, както мнозина мислят; истинският пост подразбира умерено ядене и спане, умерен живот и т.н. Чистият живот изключва всичко онова, което скъсява живота. Има блага, които, ако придобие преждевременно, човек може да изгуби много ценни неща. Например богатство, придобито не навреме, става причина той да изгуби чистотата, добротата, знанието си и др. Защо му е това богатство? Богатството крие в себе си сили, които могат да провалят всеки слаб, неустойчив човек.

Значи във всеки човек има една тъмна зона, в която се крият всички отрицателни качества, които могат да го унищожат; не работи ли съзнателно върху себе си, той всякога ще бъде роб на тази тъмна зона. Който е силен, който има морален устой, може да бъде господар на тази зона. Слабият обаче, докато се засили, трябва да заключи тази зона и да не дава ухо на това, което иде оттам – минава ли през тази зона, той трябва да бъде глух и сляп, да не чува и да не вижда.

Особено силно тази зона се проявява в човека, когато той се стреми към чист, възвишен живот, към нови, светли идеи. Ето защо новото е само за силни хора, които искат да работят, да се справят с мъчнотиите и противоречията си; ония, които се чувстват слаби, които не са си отживели, нека си поживеят, докато придобият опитности, които ще им помогнат в бъдещия живот. – „Ама трябва да живеем добре, да си помагаме.“ Как? Като проповядвате? Не учете човека как трябва да готви, но сгответе добре и го поканете у дома си да хапне; като опита яденето, той сам ще разбере как се готви и какво значи добре приготвено ядене.

Сега, като ви наблюдавам, виждам, че като ученици имате добри качества, но сте особено слаби в самообладанието. На най-силните по самообладание може да се постави тройка. Изобщо самообладанието е слабо развито в българина. Липсата на самообладание в него може да се вземе като дефект на целия народ. Самообладанието е необходимо за всеки човек, а особено много за окултния ученик – без самообладание ученикът не може да се развива правилно. Като работи върху себе си, той трябва да се пази от слабостта да преувеличава или да намалява нещата – разказва ли нещо, трябва да го предаде както е станало, без никакво преувеличаване или намаляване на фактите. Българинът обича да преувеличава нещата, затова, като разказва нещо, после се извинява, да не би да е преувеличил някой факт. Преувеличаването на фактите не е грях, но не е условие за точност. Точен трябва да бъде човек.

Преувеличаването се дължи на желанието в човека да усилва ефекта. Например някой казва, че видял някъде чешма, която течала много силно, воденица можела да кара. Като отиде човек на същата чешма, какво ще види – обикновена чешма, която тече като всички чешми, но далеч от възможността да кара воденица. Изкуство е да се предават фактите каквито са; това значи да се говори истината. Някой се укорява с цел да получи някаква похвала; друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си. И единият, и другият не говорят истината; изкуство е и като се укорява човек, и като се хвали, да говори истината.

Като ученици, вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви. Който е развил в себе си Любов към Бога, той има силно развито чувство на благоговение. В това отношение българинът не може да се вземе за образец – той не е развил в себе си Любов към Бога. В българина това поле е кораво, твърдо, трудно се поддава на обработване; мъчно се възприемат семената на Божественото учение от българската почва. Неблагоприятни са условията за Новите, Божествените идеи в България; като знае това, българинът трябва да работи съзнателно върху себе си, да развие тъкмо това качество – Любов към Бога, за да даде път на Божественото начало в своя живот. Той трябва да развие в себе си Любов към Истината – този е единственият път за неговото спасение и самоусъвършенстване.

Съвременният човек, бил той българин или от каквато и да е друга нация, се намира в свят, поставен между Доброто и злото; за да се справи с този свят, той трябва съзнателно да изучава и Доброто, и злото. Доброто и злото представляват два вида енергии, необходими за живота на личността. Като енергия, Доброто слиза от Слънцето, а злото излиза от Земята. Човек живее, докато е свързан с Доброто; прекъсне ли тази връзка, умира. Прекъсне ли връзката си със злото, животът отново дохожда. Значи животът се крие в Доброто, а смъртта – в злото. Като знаете това, не се стремете да премахнете злото от пътя си, но увеличавайте Доброто в себе си, като му давате широк простор.

Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта – Доброто е резултат на Любовта; човек не може да прави добро, докато не обича. Любовта пък произтича от благостта – който е благ, той има Любов в себе си. Следователно изучавайте Любовта като мирова, космическа сила, която ражда целокупния живот. Дайте път на Любовта в себе си, а това какво представляват Доброто и злото оставете настрани; достатъчно е да знаете, че злото е остатък от вашия минал живот, а Доброто – продължение на миналия ви живот. Злото има начало, а Доброто е без начало и без край – то е съществувало в миналото, съществува и днес, ще съществува и в бъдеще.

Съвременните хора говорят, четат, пишат, работят много, но за да се ползват от всичко това, трябва да придобият нещо, което да остане с тях през вековете – те трябва да придобият такова знание, което да ги ползва в живота. Колкото и малко да е семето, което се посажда в земята, все трябва да знае нещо – например трябва да знае на каква дълбочина да пусне коренчетата си и на каква височина да се издигне над земята. Какво трябва да знае реката – тя трябва да знае посоката, към която тече, и дали ще отиде в морето, или няма да отиде. Какво трябва да знае светлината – трябва да знае пътя и към най-малката дупчица, за да влезе там и да освети всичко, каквото срещне на пътя си. В действията на водата и на светлината има нещо противоположно: тия места, които светлината огрява първи, водата залива последни; местата, които светлината огрява последни, водата залива първи. Значи водата слиза първо в ниските места, а само в големи дъждове залива и високите; при светлината е обратно: тя огрява първо високите планински върхове, а при залез слънце огрява ниските места – долините. Следователно, ако човешкият ум не се стреми да слиза и в долините, да ги огрява, човек нищо не може да свърши; и ако човешкото сърце не се стреми да се качва по високите планински върхове и оттам да се стича надолу, човек нищо няма да свърши.

Днес всички хора говорят за култура, за наука, за изкуства и т.н. Какво означава думата култура? В широк смисъл културата подразбира обработване на нещо. Например говори се за житна култура, за култура на лозови пръчки, на различни плодни дървета, на животни, на хора и т.н. Следователно всичко онова, което човешкият ум и човешкото сърце могат да посадят в своята почва, да му дадат условия да израсте, да цъфне, да даде плод и този плод да узрее, представлява култура на човека. Той култивира, т.е. обработва нещата в себе си с цел да види един ден техния плод. За да дойде до известна култура, човек се нуждае от импулс; този импулс е вложен в човешката душа. Всички дарби и способности са вложени в душата във вид на семена, които чакат своето време за посяване. Щом се посеят, те се нуждаят от специфична енергия, която слиза от високите светове; за да се домогне до тази енергия, човек трябва да влезе във връзка с Възвишени същества, които да му дадат начин за работа.

Казано е в Писанието: „Когато Духът на Истината дойде, Той ще ви научи какво да правите“. Като знаете това, трябва да работите така, че да предизвикате Духа да дойде във вас, да отвори сърцата и умовете ви. Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при ония, които са отворили сърцата и умовете си за Него. Светлината се спира само при ония пъпки, които се готвят да цъфнат – тя обича ония пъпки, които крият в себе си условия за разцъфтяване. Учителят обича ония ученици, които учат, които се трудят и работят. Човек се обича не само за външните си черти, но и за вътрешните – вътрешните качества го определят като човек. Те се отразяват и върху външността му: например ако устата му е красива, това показва устойчивост на чувствата му. Ако на челото има две успоредни, напречни линии, те показват добре развита съвест – този човек никога не лъже. Следователно човек се обича само за нещо красиво.

Само красивото в човека се обича, не и лошото. Когато казваме, че Бог обича и грешния, Той обича доброто, което е вложено в него. Чрез Своята Любов Бог въздига грешния, чрез Любовта Си Той корени злото в него. Злото е потребно дотолкова, доколкото служи на Доброто. Вземе ли връх над Доброто и пожелае да го погълне, то ражда смъртта. Бог забрани на първите човеци да ядат от Дървото за познаване на Доброто и на злото, за да не допуснат злото, отрицателното в света. Допуснат ли злото в себе си, те никога няма да се домогнат до Вечния живот.

За да придобие Живота, човек трябва да работи в съгласие с Доброто, с положителното в света. Животът изисква от човека будно съзнание, отговорност за всички негови постъпки. Като живее, той не трябва да търси лесния път. Съзнателният не се страхува от работа; колкото по-трудна е работата му, толкова повече го задоволява. Човек се изпитва в мъчните работи, не в леките. Ако посетите някой американски пансион, ще видите, че цялата работа се върши от бедни ученици и студенти – срещу труда си те получават храна, квартира и по този начин сами се издържат. Човек трябва да работи, да преодолява инертната материя в себе си; не прави ли усилия, той дава път на мързела. Отидете ли на гости в някое американско семейство, ще ви отдадат внимание като на гости, но само за три дни; останете ли и четвъртия ден в дома им, те ще ви дадат някаква работа.

Един млад американец отишъл на гости при баща си, където прекарал един месец. На заминаване бащата казал:

– Синко, вземи тази бележка, според която ще заплатиш сумата за едномесечното си прекарване в моя дом.

– Добре, татко, но ще извадя от тази сума това, което се пада за два дни, в които съм отсъствал от дома ти.

И бащата, и синът постъпили по американски. В този случай славянинът постъпва другояче – той никога няма да каже на госта си, че е прекалил с гостуването си и трябва да плати, а оставя този въпрос на него, сам да се сети трябва ли да плати, или не.

И тъй, който иска да успява в живота си, трябва да спазва следните неща: да не се произнася върху работи, които сам не е чул и видял; да не разгласява неща, достоверността на които сам не е проверил; първо да анализира нещата, а после да действа. Който прилага тия правила в живота си, той всякога печели. От правилното им приложение зависи колко светлина може да приеме човек. Светлината не изменя естеството нито на човека, нито на растението; всички растения се осветяват, всички приемат светлина, но пелинът си остава пелин, трънът – трън, ябълката – ябълка и т.н. Когато обвиняват тръна за бодилите му, той казва: „Аз не съм виновен, че бода – такова е моето естество. Вие, които сте разумни, трябва да се пазите от мен“. Щом съществува в Природата, и трънът е потребен; той научи хората да си правят игли за шиене – ако трънът не съществуваше, игли нямаше да има. Ако лютите чушки не съществуваха, и гневът нямаше да съществува; хора, които ядат лютиви храни, лесно се гневят.

Съвременните хора апелират към доброто в света, към правене на добро изобщо. Те не знаят, че условията на някого за правене на добро не всякога са благоприятни; за всеки даден човек Природата е определила специфично време за правене на добро. Не само това, но определено е и времето кога можете да посетите известен човек. Отидете ли при него в определеното от Природата време, той ще ви приеме както трябва; не спазите ли това време, няма да ви приеме както трябва. Като знаете това, трябва да бъдете внимателни, да пазите законите на Природата и правилно да ги прилагате.

Човек трябва да знае дали навреме започва една работа, навреме ли отива някъде, или не. За да познаете кога постъпвате според законите на Природата, наблюдавайте състоянията си, следете какво става с вас. Ако решите да започнете някаква работа, наблюдавайте състоянията на ума и на сърцето си: щом останете тихи и спокойни в себе си и състоянието на вашия ум и на вашето сърце не се измени, започнете замислената работа – вие сте попаднали в благоприятни условия, т.е. във времето, което Природата е определила за тази работа. Стане ли някаква промяна в състоянието ви, не започвайте тази работа; отложете я за известен срок, докато попаднете в определеното за нея време. Този закон работи навсякъде в живота: при учене, при женитби, при пътуване и т.н. Например искате да пътувате за Америка, но вътрешно сте раздвоен. Имате ли някакво раздвояване, това показва, че трябва да отложите пътуването си; ако въпреки това тръгнете на път, непременно ще ви сполети някакво нещастие. Всичко в света става по известни закони, т.е. нищо не е произволно; като знаете това, изучавайте живота, изучавайте себе си, Природата и живейте според нейните закони.

Като ученици, вие трябва да се ползвате от своите опитности, но без да пренебрегвате опитностите и на другите. Ако не се ползвате от опитностите на хората, живели преди вас, защо ви е науката тогава? Светът се нуждае от разумни хора, от добри работници. Всеки народ, всяка държава се нуждае от добри граждани, проводници на Божественото, носители на Новата култура. Като живее на Земята, човек трябва да се кали, да стане твърд като диамант; има ли свойствата на диаманта, каквито и мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир, температурата на ума и на сърцето му ще остава постоянна. Така са живели великите хора. Не живее ли по този начин, човек не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение.

Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване. Не се ли храни по нов начин, външно и вътрешно, човек не може да очаква големи постижения. Ще кажете, че храненето не пречи на човека да бъде нов, с нови идеи и разбирания – той може да яде месо и пак да бъде нов човек, със стремеж към велик морал. Не, покрай другото месоядецът внася злото в себе си и с месната храна; който не може да се откаже от месната храна, той не може да се освободи и от злото. Който не е влязъл в Причинния свят, той не е истински вегетарианец.

Някои вегетарианци се отказват от употребата на всякакви масла с цел да пречистят кръвта си. Кръвта не се пречиства само чрез храната. За да пречисти кръвта си, човек трябва да има чисти мисли и чувства, широки разбирания, да може лесно да трансформира нещата. Всеки се нуждае от храна, съответна на неговото развитие. Следователно, ако месото не е вредно за някого, той може да го яде; вреди ли му, трябва да се откаже от него. Друг е въпросът, ако човек доброволно се откаже от месото, без да му вреди, по високоморални съображения. Пълен вегетарианец може да бъде онзи, чиито деди и прадеди от четири-пет поколения насам са били вегетарианци. Съвременното човечество се намира пред задачата да развие своето причинно и будическо тяло. Който е развил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, владее силите на Доброто и на злото; който живее в Причинния свят, той може да се нарече Божествен човек, човек на Новото в света.

Когато на съвременните хора се говорят неща, по-високи от техните разбирания, те се запитват реално ли е всичко това. Питам: реално ли е всичко, което ясновидецът разказва? Той казва, че вижда красиво, обширно поле, изпъстрено с различни цветя, но още докато говори, картината изчезва пред него; вижда красиви, величествени планини пред очите си, каквито никога в живота си не е виждал, но скоро и те изчезват. И той сам се чуди реално ли е това, което вижда, или не е реално. Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува, но ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на Живота. Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална; той се свързва със светлината на тази звезда и започва правилно да мисли.

Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на Живота. Например някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шестица, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително; друг път се колебае в себе си, а свършва добре. Той трябва да се вслушва в себе си, за да не изпада в противоречия. Реалността изключва всякакви противоречия. Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в Реалния живот.

Изучавайте Природата, за да разбирате езика и. Като наблюдавате изгрева и залеза на Слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н. Природата учи човека чрез символи, те са нейният език. Като работи съзнателно върху себе си, той трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя както външните, така и своите вътрешни промени. Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства; щом ги изправи, и хармонията му се възстановява – при това положение той става господар на своите мисли и чувства. Светът, който е в самия човек, действа върху парахода му, т.е. тялото, с което пътува; не е ли добре построен, параходът му ще се разбие от вълните на неговия вътрешен свят.

Следователно, искате ли да стабилизирате знанието си, трябва да правите ред опити. Не прави ли човек опити, знанието му ще остане само теория, а всички знаете, че теория без практика не ползва човека. Дългият път, през който минава, му създава семейни и обществени опитности, които трябва да използва като знание – по този начин ще се предпази от излишни страдания.

Човек не е дошъл на Земята да се мъчи и да страда, но да изпълни Волята Божия и да развие в себе си Любов към Бога. Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат Любов и помежду си. Щом майката и бащата нямат Любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат. Детето е плод на Любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата. Какви ще бъдат умът и сърцето на човек, ако Духът не обича душата и ако душата не почита Духа? Отношенията между ума и сърцето се определят от отношенията между Духа и душата. Трябва ли човек да се съмнява в Духа и в душата си? Ако се съмнява в Духа и душата си, той се съмнява в Божественото.

Казано е в Писанието, че никой не е видял Бога. Пророците пък казват, че виждат Бога. Христос казва: „Отец Ми живее в Мен, а Аз живея в Него“. Как ще примирите тези противоречиви наглед мисли? Как ще познаете Бога? Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по Неговите стъпки. Стъпи ли там, където Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне – ще настане коренна промяна в него.

Бог постоянно подобрява съдбата на човека. Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще; да очаква на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане. Пробуди ли се Божественото съзнание в него, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от него, докато дойде до своето пробуждане. Няма по-велик момент в живота му от този да почувства Божието присъствие в себе си.

Бог посещава само тия души, които Го търсят, които са готови да Го видят. Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя. Ако ангел посети човека, последният ще се уплаши, но от Бога никой не се плаши – защо? Защото Той се изявява на човека според степента на неговото развитие. Който е почувствал Божието присъствие в себе си, разбрал е своето предназначение на Земята – той казва: „Аз дойдох на Земята, за да изпълня Волята Божия“.

Казано е в Писанието: „Молете се един за друг“. И аз казвам: когато забележите, че някой ваш брат или ваша сестра се обезсърчат или заболеят, съберете се на едно място и се помолете за тях. Колективната молба е силна. Общата работа не изключва свободата на човека; ако някой мисли, че в общата работа губи свободата си, той е на крив път. Докато е в плът, човек не може да живее без хляб и ядене; докато е в плът, той не може да бъде свободен от хлебаря и от гостилничаря. Докато е слуга, човек не може да бъде свободен от господаря си и докато е господар, той не може да бъде свободен от слугата си. Господарят е длъжен да храни и да облича слугата си, както и редовно да му плаща.

Свободен, силен човек е този, който върши Волята Божия; докато Любовта не цари в сърцето му, той не може да бъде свободен. Любовта изисква издръжливо сърце, светъл ум и силна воля, с които да се устоява на всички мъчнотии и препятствия. Човек трябва да координира силите си, да има светли мисли като на ангелите, чисти чувства като на херувимите и силна воля като тази на светията.

И тъй, новата година изисква от всеки известно постижение; за тази цел тя носи на човека благоприятни условия и от него зависи дали ще използва тия условия, или не. Използва ли разумно условията, човек може да реализира своите планове и добри желания. Той може да разплете и обърканите си работи. Бог е изпратил в света велики и силни хора, за да изчистят пътищата ви. Стъпите ли на чисти пътища, вие трябва да поддържате чистотата им – това се изисква от вас. В духовно отношение 1930 година е добра; тя носи добри условия, но от вас се иска работа. Работите ли съзнателно върху себе си, вие ще се ползвате от плодовете на своите усилия.

19 лекция, 1 януари 1930 г., София, Изгрев

ЧУВСТВОТО НА ЛЮБОВТА⁹⁵

Отче наш

Размишление върху пътя на светлината

Тема: „Отличителната черта на ученика“

Втора тема: „Отличителната черта на умрелите и на живите деца“

Помнете един силен контраст. Ако човек не е умрял, не може да възкръсне. Не може човек да възкръсне, когато никога не е умирал. И не може човек да се роди, който не е умирал. Умрелият и възкръсналият, това са контраст. Отличителната черта на умрелия и на възкръсналия човек – умрелият и живият човек се отличават по едно качество. Умрелият и да го хвалиш, и да го кориш, все едно му се струва, а пък живият прави разлика. На умрелия, говори му, каквото искаш, и да го хвалиш, нищо не му е. Понеже неговата работа, която има да върши, е толкова важна, че всичките твои хвалби и укори нищо не струват. Нито хвалбите, нито укорите заслужават внимание. Много силно е заето неговото внимание от нещо вътрешно. Един светски човек ще каже, че умрелият е глух за всичко, а пък живият чува всичко. На живия човек, като му кажеш няколко сладки думи, на него му пада като мед на сърцето. Като му кажеш няколко горчиви думи...

Работата е, че всички мислите какво ще бъде менюто. Когато влязат мющериите в гостилницата, вече гледат какво ще има за ядене в тенджерите. Само че когато един учител влезе в клас, знаете по какво се различава? Той някой път е гостилничар, някой път и той яде. Казва: „Я ти в тенджерата какво си наготвил, я сипи да видя.“ Някой път някой ученик се извинява: „Господин учителю, яденето още не е увряло.“ Изтълкувайте какво значи, че яденето още не е увряло. Все таки учителят в един клас ще намери някой, който да е сготвил нещо.

Коя е най-важната книга на Стария завет? Разно мислите. Най-важната обществена книга на Стария завет е Песен на песните⁹⁶, Соломоновата философия⁹⁷. Той се е занимавал с философски въпроси. След като учил дълго време, направил една песен на песните, възпява нещо. Тази книга е каноническа. Доста спор се водил и едва минала през цензурата. Последна са я пуснали. Соломон не е разбран от съвременния морал. Много религиозни хора, като четат, казват – много надалече отишъл. Тъй, казва, на младите хора не се говори.

Казвам, той го е писал все за стари хора. Някой път и младите четат. На туй основание католическата църква забранява на простите хора да четат Библията. Хубаво, по някой път, като се говори, и вие се съблазнявате. Имате право. Тук имате една каноническа книга. Никой не може да се съблазни. Ще чета нещо, което е каноническо. Аз като говоря, не е каноническо, беканон говоря. Сега кое е онова, което е каноническо? Аз ще прочета един стих – началото и края, пък другото, ако разбирате, вие го прочетете. Ще прочета първия стих: „Дано да ми беше като брат, който е сукал от съските на майка ми! Когато те намирах вън, щях да те целуна и не щяха да ме презират.“ Ще прочета и последния стих: „Бързай, възлюблени мой, и бъди подобен на сърне или на еленче върху ароматските гори.“ Старовременните хора мислят, че човек, който ще чете „Песен на песните“, трябва да е на сто и двадесет години, за да не се съблазни.

Казвам, то е само един начин на разбиране. Един психологически закон има. Само ония хора се съблазняват в света, които нямат никакъв идеал. Щом човек има един идеал, към който се стреми, той не може да се съблазнява. Заблуждава се само оня пътник, който няма никаква светлина да се ориентира. Само онзи кораб се заблуждава в морето, който няма фар на брега. Там, дето има фар – известен идеал, той никога не може да се съблазнява. Защото всякога, когато няма съответствие между две идеи в ума, иде съблазънта. Когато се съпоставят две неща и мислим, че едното има преимущество, а другото не, има нещо, което хората съблазнява. Но то е един относителен закон.

Майката вкъщи много неща на децата забранява, после на същите деца тия работи не се забраняват, когато станат по-възрастни. Има неразбрани идеи. Когато някой път ние имаме една неразбрана идея, тя е като храните, които не са сдъвкани. Може да произведат обратни резултати в храносмилателната система. Всяка неразбрана идея може да произведе обратен ефект, понеже идеите са живи. Не може ти да глътнеш едно живо същество в стомаха. Ако туй същество не умре, то ще ти създаде една голяма беля. Всяко същество, което влезе в стомаха, трябва непременно да умре. Не умре ли, ти умираш заради него. Всяко едно същество, което влезе в твоя организъм, трябва да се съгласи с общия ред и порядък, който съществува в организма. Не се ли съгласува, веднага ще има вътрешна дисхармония. Следователно идеята, която се съпостави или дойде откъдето и да е в ума, ако тя не е в общото съгласие на мислите, тя ще произведе един обратен резултат. Сега този закон е следният.

Много пъти аз съм говорил за любовта. Любовта, както се разбира, ние разбираме някой път човешките чувства. То е схващане за любовта, каквото хората имат за любовта. Има в човека едно специфично чувство на любовта. То у всичките хора още не е събудено. Когато то се събуди, тогава ще разберете какво е любовта. То през целия живот си остава непробудено. Много чувства се събуждат, които имат нещо наподобяващо на любовта, но някои се раждат, без да се пробуди, и си умират пак така. Ако попитате тия хора какво нещо е любовта, те не могат да ви кажат. Казват: „Ние сме опитали, ние имаме право.“ Чувството на любовта се отличава с едно специфично качество. Този човек, на който туй чувство е събудено, той зло не прави, не може да прави. Злото е несъвместимо с неговото естество. Даже когато иска да ти направи някой зло по човешки, той пак ще ти направи добро. Значи туй чувство се отличава с това, че злото е несъвместимо с хода на нашите мисли и с постъпките ни.

Цялото ни битие, целият живот друга гама има. Като разглежда нещата, всичко вижда хубаво. Този човек, в който туй чувство се е събудило, той не може да види злото в света. Него може да нарекат индиферентен. Може да му посочите някой грях, казва: „Не виждам никакъв грях.“ Няма престъпление, няма жестокост заради него, не вижда злото. Други очи има, другояче гледа. Може да кажете – загубен човек, не може да прави разлика между доброто и злото. Аз уподобявам туй състояние на чиста и бистра вода, която минава по каменна плоча. Колкото кал и да турите, изчиства се. Всичката кал не може да се прояви. Туй чувство е толкоз силно в човека, у когото се е пробудило, че злото изчезва. Туй зло в неговия ум, в неговото сърце изчезва. Умрял някой, казва – ще възкръсне. Изтекла кръвта някому – хубаво. Някой може да каже – много хубаво е на другите хора да изтича кръвта, но твоята? Все едно е дали твоята, или моята, все едно е. Като че не се интересува. Но този човек вече има едно специфично схващане за човешката кръв. Той счита кръвта като един извор, не като нещо ограничено. Кръвта може да тече, колкото искаш, и той може да ти наведе примери за това. Толкоз години все изтича тази кръв, но живата кръв не изтича, изтича тази кръв.

Казвате, какво ще стане с нас? Всеки трябва да се стреми да събуди това чувство в себе си. фактическата страна седи в събуждането на това чувство. В старо време и в новите времена има разни методи, но нито един не дал един метод. Доколкото ние знаем, има специфично време, когато туй чувство може да се събуди. Ако човек пропусне специфичното време, когато туй чувство се събужда – туй чувство се съвпада с това, което се нарича новораждане. Много хора се раждат, без това чувство да се събуди. Вследствие на това християните имат една опитност, те се радват, но тази радост след туй, това чувство не се пробудило. Когато туй чувство се събуди, животът вече не изгасва, човек минава в друга гама на една по-висока степен.

То е степен на развитие. Не казвам, че то е качество. Защото има други чувства в човек, които въздигат. Онази вътрешна мисъл на светлината, има едно друго чувство, което хвърля светлина, той го вижда в светлина. Няма ли това чувство на светлина, предметите не са ясни, животът няма смисъл, смисълът на живота не е ясен. Едновременно с чувството на любовта в човека се раждат други две чувства, които отличават човека. Три чувства се събуждат – то е целият човек. Едно чувство, което осмисля физическия живот. Той знае защо живее, защо яде. Туй чувство, което наричаме физическо чувство. Ражда се мисълта. Най-после се ражда и любовта. Когато се роди любовта, роди се и светлината. Щом се роди светлината, осмисля се животът, защо трябва да яде и да работи. Този човек вече е добил пълнота, с който може да се разбирате по всеки предмет. У някои хора туй чувство е будно. Във всичките хора чувството за ядене е развито сега.

Казва, какво ще правим, как ще прекараме живота, ядене трябва, жена, деца, хляб трябва, сериозна работа. Туй чувство не е лошо, обаче туй чувство не вижда откъде ще дойдат тия работи. Щом дойдат другите чувства, веднага въпросът се поставя на друга нога. Сега, разбира се, вас туй може да ви смущава, кога ще се събудят тия чувства. За това не мислете. За това не мислете по единствената причина – да мислиш кога ще се роди туй чувство, то е все таки да мислиш кога ще се влюбиш или кога ще ядеш. Когато му дойде времето. Всяко нещо има свое време.

Сега може да вземете идеята за влюбването. Какво означава влюбването? Щом намериш един идеал, то е влюбване. Ти се влюбваш в науката, може да се влюбиш в обществения живот, може да се влюбиш в задгробния живот, може да изучаваш предмети, които привличат вниманието ти. Не мислете, че влюбването е нещо лошо. То е специфично нещо. В природата изобщо, когато човек се влюби, имат друго отношение. Между вас човек, който не се влюбва, минава за човек. Който се влюбва – той е малко... В природата е обратното. Който не се влюбва, той не е човек. Който се влюбва, той е човек.

Сега ще изтълкувате някои от вас, които обичате да се влюбвате. Аз правя разлика между влюбване и пиянство. Аз не наричам пияните хора влюбени. Влюбването е едно чувство трезво. Влюбил се онзи човек в науката, накъдето ходи, гори, науката седи в ума му, но при първия удобен случай той подава мотиката, оставя ралото, разпряга воловете, работи на плочата. Казва, само с оране работа не става, трябва да се върши и друга работа.

Сега от всинца ви се изисква една вътрешна мисъл на филтриране на вашите мисли. Ние живеем в един свят, дето трябва да се филтрират нещата. Или от всичко онова, което ви се говори, най-ценното да се извади, да имате една настолна книга. Всеки един от вас трябва да има една настолна книга. После влюбеният човек се отличава с едно качество – той никога в живота си не се разочарова. Туй е хубавото. Както онзи човек, у който чувството на светлина се е събудило – той не се заблуждава, той не е сляп. Наричат го ясновидство. Ясновидците и тем подобните способности, това са все хора от тази категория, от чувството на светлината. Способности на новия ум ги наричат.

Сега природата има известни начини. Всички тия същества – и най-възвишените, които са завършили своята еволюция, които вземат участие в развитието на цялото човечество, изобщо, дето има хора по-пробудени с туй чувство, се занимават по-специфично – тям е приятно. Както един работник се занимава с хубавите растения или онзи, който обича някоя порода от животни, или онзи бижутер, който се занимава с хубавите скъпоценни камъни, ходи по света и ги намира, така и тия напреднали същества, когато се пробуди един човек за това чувство, интересуват се. От този човек вече целият невидим свят се интересува. Като почнат те да се интересуват, оттам насетне неговите работи тръгват. Той не знае какво нещо е сиромашия, те всичко вземат предвид. Той е като цвете и те казват, всякога навреме трябва да се полива. Вие не ходите да поливате тръните, но едно хубаво цвете го турите в саксия и го поливате, милвате го, имате специфични грижи за него. Този човек, в когото това чувство се пробуди, в невидимия свят за този човек започват да се интересуват. Или както един учител в училището, когато има способен ученик, има едно особено разположение към него. Майките, каквото и да говорят, но когато една майка има четири-пет деца, когато има едно разумно дете, има особено разположение към това дете. Можем да кажем, че барометърът на къщата или термометърът на къщата е детето. Вкъщи, където детето е като идеал, караница няма. У бащата и у майката детето е като идеал.

Каране в семейния живот няма. Когато децата вече не са идеал, там става сбутване.

Докато хората имат идеал, не може да се карат. Когато идеалът стане различен, тогава може да се спорят. Ще пренесете закона в себе си. Щом се явят два идеала във вас, веднага ще се раздвоите. Вие със себе си ще се карате, не знаете какво да правите. Сега често в хората няма една пряма идея. Идеалът е любовта към Бога и любовта към ближния. Няма различаване, че любовта към Бога е една, а любовта към ближния – друга. Като два идеала няма да ги поставяте любовта към ближния и любовта към Бога. Някои казват, че едното е по-високо от другото. В природата съществува един идеал за любовта. Любовта към ближния, това е едно отражение на първия идеал. Който не схваща така, той ще се съблазни. Той ще мисли, че любовта към Бога е една. Господа, казва, не съм го видял, той е висока работа, човека го виждам. Обаче от моето гледище единственото същество, което виждаме, то е Бог. А хората тепърва ще ги виждаме за бъдеще. Ако един от вас, вие, които толкова се познавате, ако един от вас замине за другия свят, как ще го познаете? Хвърли брадата, хвърли мустаците. Да се носи брада, то е само обичай на този свят. Най-после вашият дядо, който заминал за другия свят на сто и двадесет години, как ще го познаете в другия свят? Или вашият баща заминал, как ще го познаете? Той ще се измени съвършено. Тази мускулна система, всичко туй ще остави тук. Кое е онова специфичното, с което ще познаете баща си или майка си, или някой ваш учител. Кое е специфичното, с което познавате, как ще го познаете? Вие нали не сте се замислили върху този въпрос? Казвате, да се познаем. Кое познаваме в другия свят? Вашата работа, знаеш, на какво мяза? Ще приведа един пример.

Казва: „Бе, Иване, имаш да ми дължиш.“ „Е, ще платим, малко закъснях. Що са дни, които Бог е създал, един ден ще платим.“ Ние сега казваме, ще го научим. Трябва да се научи. Все ще го научим. Досега все сме го казвали, че ще научим. Така е, но има един специфичен ден, когато урокът трябва да се научи. Туй, което дължим, трябва да се плати. Защото във всяко изплащане има падеж. Онзи, който взел парите, забравил падежа. Минава една година, среща го онзи, казва: „Парите!“ Казва: „Още две години, прегрешил си.“ Среща го след една година, казва: „Парите!“ Казва: „Прегрешил си, още една година има.“ Третия път позабъркал, не смее да пита. Среща го последния ден, казва: „Слушай, парите, които взех от тебе, днес им е падежът.“ Той казва: „Аз мислех, че още има време.“ В неговия ум дойде обратният процес.

Фиг. 1

Съществува един процес между двама хора, между които има вземане и даване. Имате линията АВ. Зависи откъде гледаш тази линия АВ. Може да я гледаш от едно положение, и тази линия да ти се види наполовина. За онзи, който има да дава и за онзи, който има да взема, тази линия не е еднакво дълга. И двамата са на обратен процес. Когато някой гледа, дълга не му се вижда, че тази линия е двойно по-малка. Щом мине една година, вижда му се наполовина. Онзи, който има да дава, той вижда само една трета от линията. Онзи, който има да взема, той започва да гледа тази линия по-голяма, струва му се, че има още време. Другият я вижда къса, перспективно така му се показва. Другият, който има да взема, в него се заражда желание, казва: „Той трябваше да ми плати по-рано.“ Макар че има падеж три години, иска по-рано да му плати. Другият казва: „Можеше още да го държа.“ Когато в единия се заражда желание да му плати по-скоро, в другия се заражда желание да му плати по-късно. То е естествен ход на нещата.

Този закон е, когато вие много бързате добри да ставате. В невидимия свят имат точно обратния процес. Онзи, който много бърза, той никога не може да сполучи. Онзи, който изучава нещата, той трябва да ги изучава по същество. Любовта в света трябва да бъде импулс във всички ваши стремежи.

Запример вие не може да разберете любовта нито на физическия свят, нито в духовния свят, нито в Божествения свят, ако туй чувство на Божествената любов не е събудено. Вие все ще разберете нещо. Хванете някого за ръката, ще се ръкувате. Казвате, студена му е ръката. Защото, щом кажеш студена, защо всички хора, които обичате, искате ръката да бъде малко топла. Ако е гореща, казвате, гореща е или суха. У някои е суха, у някои е много влажна, у някои е мека. Тогава според този закон, у който има сухо време, той не може да оре и сее. Суша има. Ако ръката е много влажна, в него има шика, всичко е кално. Ръката не трябва да бъде нито много влажна, нито много суха – това е хубавото време за работа. Има друго едно състояние, когато човек завърши работата, едно състояние на ръката има. Може да знаеш, когато се ръкуваш, един човек завършил ли си работата, или не. Ако дълго време наблюдавате, ще се научиш да разпознаваш сухите ръце, влажните ръце. После има една студенина на ръцете, която е приятна. Има ръце топли, но са неприятни. Има студенина на ръцете, която действа обезпокоително. Топло е, но като че едно колело, което се върти, хладнина образува, усещаш една малка хладина. То е нормалният човек, в който стават течения. Този човек е здрав. Към това всички трябва да се стремите. Щом стане ръката студена, то е неестествено положение. Събрала се много влага. Когато се съберат много мисли и много чувства, те образуват туй тягостно състояние. Един човек желае много неща, пък не знае кое по-напред, няма средства – образува се тягостно състояние. То е като човек, който много ял. Стомахът не е в състояние да смели храната. Когато има много желания, същото нещо е. Изисква се енергия, да се поддържат.

Сега, каква беше общата тема? Каква беше идеята, която искам да изясня? Аз се позабравих. От вашето гледище кое вие наричате „прилично“? Коя мисъл е прилична? Прилична мисъл е, която не уврежда и не шокира. Защото всяка една мисъл, като излезе в природата, взема един образ и ако тя е съгласна с природата, не произвежда дисхармония. В музиката нека вземем гамите, които съществуват. Двама певци може да пеят, ако има различие в тоновете – по половин тон може да бъде различието, ще се роди един дисонанс в пеенето. Тогава ще ни се струва, че те не пеят хубаво. Вас ви се струва, че няма хармония. Не че има дисхармония, но в дадения случай има несъгласие. В дадения случай тоновете не са координирани, звуковите вълни не са координирани.

Някой път несъгласията, които съществуват, разногласията ви се дължат, че вие на разни гами пеете. Един пее на мажорна гама, друг – на миньорна, друг – на хроматическа. Един миш-маш. Казва, не пеем ли хубаво? Хубаво пеете, но един дисонанс има. Сега няма лишни гами. Всички гами са намясто. Двадесет и четири гами има, има още и други. Всяка една гама – една специфична черта. Когато мислите, всеки трябва да има един камертон, откъдето да се започне. Защото всичките певци сега вземат „до“, „ми“, „сол“, „до“. „До“ – но този тон не е основен. В камертона има различие. Трябва упражнения. Трябва да знаете, че сутрин, като пее човек, и на обяд, и вечер, като пее, в тоновете има едно различие. И камертоните се менят. Сутрин е един камертонът. Влагата, времето мени камертона. За да вземете правилен тон, вие сутрин трябва да пеете. Сутрин, като станете, може да пеете. Певец който иска да стане, да пее сутрин един час и на обяд, преди да е ял, и вечер, преди да е залязло слънцето, един час да пее. Не пее ли така, певец не става от него. Да пее, не да викне. Той може тихо да пее. Защото силният глас не зависи от напъна. Онзи певец, който е даровит, естествено излиза гласът. Онзи горкият стяга се, мъчно пее. И с цигулката е същото. Онзи като вземе цигулката, върви свободно, върви, другият като вземе цигулката, не върви, нищо не излиза.

Сега този закон важи и за мисълта. Когато вие се напъвате да мислите, вие не може да мислите. Казвате: човек да мисли. Мисълта трябва да излиза естествено. Има един естествен начин за мислене. Не поставяйте мисълта, че не може да мислите. Казвате: „Как ще се разреши този въпрос?“ Пей, както го разрешава певецът. Представете си, че някой от вас има да взема. Казва: „Кога ще платиш?“ „До“, „ми“, „сол“, „до“. Ако аз зная да пея хубаво, няма ли да си платя дълга? Ще дам един концерт и за една вечер може да платя дълга си. Ще взема тридесет-четиридесет хиляди лева. Сега този, който има да дава, ако знае да пее „до“, „ми“, „сол“, „до“, веднага ще плати дълга си.

Казвам, на вас ви трябва едно самовъзпитание вътре. Едно свободно възпитание. Тъй както съвременните хора гледат. Да можеш в даден случай, каквато и да е постъпката на човека, да имаш правилна преценка. Вземете един пример в човека. Или вземете животните, всичките млекопитающи – ще имат обща черта. Когато се срещат две млекопитающи, ще се помиришат. Едното ще помирише другото. Аз ще го представя по-благочестиво. Най-първо туй животно ще дойде на предната врата, от главния вход. След туй, за да не го видят, ще дойде от задния вход. Или ще го помирише под опашката. Помирисват се за носа и после за опашката. Щом помирише по носа и по опашката, казва: „С тебе приятелство може да имам.“ Щом помирише на опашката, казва: „Приятелство с тебе не може да имам.“ Скарат се вече. Откъде в тях този обичай, отде е дошъл? Казвате, кучешка работа. Но то е един закон, който съществува и в природата. У животните в носа се развиват две течения.

Фиг. 2

Във всяка една работа има две противоположни течения. A–то е електричеството, B–то е магнетизмът. Отзад като се срещат, искат да видят има ли естествено разположение. Ние го наричаме отзад, но по това се познава здравият човек. Кучетата, като се помиришат отпред и като се помиришат отзад, познават здраво ли е, или болно. Като помирише, че е болно, погледнеш някой път, животното си замине.

Казвам, откъде са научили тия течения, познават вече характера си. В туй животинско състояние хората са го загазили. Когато двама хора се помирисват, погледне горе главата, погледне краката. Поглеждането на краката е опашката. Като те гледа от главата до краката, той добива едно понятие. Пък някой не може да си състави. Но този навик почти хората са го изгубили. В тях тази интуиция е отслабнала. Той те премери веднъж, дваж, триж. Съществуват известни закони в природата, които съвременните хора не ги вземат предвид при възпитанието, ни в самовъзпитанието.

Сега в нашия ум са се наредили ред правила, правила, как трябва да се постъпва. Питам, какъв е мащабът, каква е мярката? Коя е мярката, с която природата мери, че известна постъпка е права, а друга крива. Трябва да съществува една мярка. Тази мярка трябва да бъде еднаква за всичките. В природата съществува една мярка, с която всичките постъпки може да бъдат прави или криви. Следователно, който има тази мярка, този човек, в когото това чувство е събудено, той не вижда злото в света. Понеже неговият ум е зает с нещо възвишено, той не се интересува. Понеже всичките ония хора, които правят някаква погрешка, те плащат скъпо. Няма да се мине дълго време, и ще изплащат. Всяка една погрешка в природата се ликвидира. Няма да се минат години. В минутата, в която правиш погрешка, ражда се един дисонанс, какъвто и да е, в самия тебе. Погледнеш или кажеш нещо, даже другите хора не забелязват. Ти кажеш на себе си: трябваше да го правя, да го кажа. Онзи човек не подозира това. Казваш: не трябваше да кажа. Ти се самоосъждаш. То не е самоосъждане, но една правилна преценка на нещата. Та всеки един от вас има една правилна преценка за нещата. Може да имате и второстепенна мярка. Кое считате за благоприличие между хората?

Най-първо човек трябва да изучи онези мерки, които съществуват в природата, ако иска да бъде здрав. Сега мярката на природата, когато ти направиш една погрешка, когато усещаш едно приятно разположение на духа си, че всяко нещо, което извършиш, ти да усещаш едно приятно разположение. Както певецът, като пее, сам да се чува и да се наслаждава на своето пеене. Ако той сам не се чува и не се наслаждава, той не може да бъде добър певец. Певецът, за да бъде добър, той трябва да влезе в себе си. Той не се ли слуша, изгубена е работата. Онзи, който свири, той на себе си да свири. Като схваща тоновете, да му е приятно – непременно тази музика ще бъде приятна и на другите.

Казвам, същото е и за живота. Ако моят живот на самия мене е неприятен, не може да бъде приятен и на другите. Ако моята мисъл не е приятна на мене, не може да бъде приятна и на другите. По някой път ние сами сме недоволни от живота, пък искаме другите хора да бъдат доволни. Следователно разрешението е там. Тъй както ние живеем, ние да бъдем доволни, да имаме едно вътрешно доволство, да остане вътрешната страна на живота. Наричате някои неща погрешни, други не. Праведният човек не може да мисли за погрешките. Праведният човек е зает с въпроса, какво трябва да прави. Той всякога вижда какво трябва да прави. И всяко нещо, което той трябва да направи, той го счита пред себе си, той го има всякога предвид. Пред него нещата не са изпуснати. Може да мисли някой, че е пренебрегнат. Той има всичко предвид. Той казва, всеки ще дойде на реда си. Той си има известен ред.

Запример някой път може да си мислите, че сте богат човек и раздавате пари. Има един обичай у българите, когато венчавате младата невеста, кръстницата носи едно голямо сито. В туй сито са турени лешници, рошкови, смокини, от всички сладки работи. После турени са пари. Кръстницата, като излиза, хвърля. Всичките деца, които знаят, че кръстницата носи това, тичат и едни вземат лешници, орехи. Защо носи кръстницата туй сито? Това е доста хубав символистичен обичай. Изважда кръстницата и хвърля. Питам, защо кръстницата носи, а самата невеста не носи? Едно време невестата го носеше ситото, сега го носи кръстницата. После у българите има и този обичай. Когато младата невеста дойде, нейният възлюблен застава от едната страна, а деверът от другата. Двама мъже я водят. Двама кавалери има, като отива да се венчава. Деверът с байрака от едната страна, младоженецът от другата. Защо? Да не офейка, да не избяга. Туй е сега от мене коментарии. Аз го тълкувам така. Откъде останал у тях този обичай, че една невеста трябва двама души да я водят – единият от лявата страна, другият – от дясната. За да не дойде някой да я хване за лявата страна. Тогава аз ще ви дам да пишете върху темата „Защо двама души водят невестата?“. Доста хубава тема.

Сега, представете си, че вие слизате от невидимия свят, нали. Допуснете, че невидимият свят представя голяма фамилия, синове и дъщери на един баща. След като слезете на земята си, хиляди години седите на земята, и вие вече забравихте братята и сестрите. Тук сте странници, чужденци, вече тук има противоречия. Този направил нещо, онзи направил нещо, това станало, онова станало. Горе всичко беше в ред, а тук, на земята, не е. Питам, след като се върнете в невидимия свят, къде ще бъдат вашите грехове? Грехът седи в забравянето. Аз мисля вече, че той не е брат. Като се върнем в другия свят, ще видя погрешката, че сме се забравили. Грехът на земята седи в туй, че нямащ ти идеал. Щом ти мислиш, че в „този човек има една душа. която ти я познаваш, никога няма да му направиш зло. Щом мислиш, че той няма като моята душа, може да си позволиш някое престъпление, може да убиеш, да откраднеш, всичко може да направиш. Но щом имаш първоначалния Божествен идеал в себе си, ти не си в отрицателната страна. Ти ще постъпиш тъй, както той с тебе ще постъпи.

Питам, когато братът срещне сестра си, как той постъпва с нея? Най-първо ще я прегърне, ще я целуне. Нищо повече. Но когато я целуне и прегърне, ще затрепти този свещен трепет, ще се зарадва в душата си, че срещнал сестра си. Тогава – превод: сестрата ще го води към баща си. Казва, намерих тази сестра, повърна се тази сестра. Пък младата невеста – пак тълкувам сега, двамата братя, като я намерят, че я хващат – единият за едната ръка и другият за другата. Чакайте сега да ви извадя поучението. Ще ви приведа един пример. Той е следният.

Оженва се една млада красива мома за един красив момък. Момата богата и момъкът богат. Той казва: „Защо си толкова тъжна.“ „Жал ми е за майка ми.“ Той на другия ден пише едно писмо на майка ù. „Стара мамо, ще ми бъде много приятно да дойдеш при нас, защото – как да кръстим булката, хайде да я кръстим Стоянка, – защото нашата Стоянка е малко тъжна.“ Погледнеш, на другия ден майката дошла. Тя се радва една седмица. После пак скърби. „Скръбно ми е за баща ми.“ Той пише: „Стари татко, елате на гости.“ Дойде и той. Мине една седмица, пак е тъжна. Казва: „Тъжно ми е за брат ми.“ Той пише и на брата на Стоянка да дойде, ще ù бъде приятно. Но след една седмица пак тъжи. Има още една сестра. Дойде цялото семейство. След туй пак е тъжна Стоянка. Защо е тъжна? „Тъжно ми е, че майка ти не дошла.“ Той пак пише писмо. Дойде свекървата. След една седмица дойде свекърът. Той пак пише, братя и сестри, те дойдат. Мине се една седмица, Стоянка пак е тъжна. „Защо тъжиш, миличка.“ „Баща ти и майка ти да ти го кажат.“ За себе си знае, но на него не може да го каже. Понеже нейната майка и нейният баща, те избраха нейния възлюблен, тя ги вика да го видят. Казват: „Тя ни беше присърце, тя е хубава.“ Понеже неговата майка и неговият баща я избраха и нейната майка и нейният баща избраха него, те ни събраха, но ние един друг не се обичаме. Тя е възлюблена на неговото семейство. Те казват: „Като тази мома няма.“ Неговите баща и майка и сестри това говорят: „Като този момък няма.“

Тази Стоянка казва: „Едно нещо зная. Не можах да взема този, когото обичах.“ Хората разрешават този въпрос. Като кажат: тъжна е Стоянка, дойде майка ù, баща ù, брат ù, сестра ù, свекървата, свекърът, брат му, сестра му. Пак е тъжна Стоянка. Значи аз изяснявам въпроса. Всеки един човек е една невеста. Той е венчан с материята. Вие сте един приведен зет. Родени веднъж, вие сте женени. Най-първо мислите, че сте тъжни за едно. След като ви дадат всичко, пак се усещате тъжни. Но ви дадат второ, трето, четвърто, пето, всичко, но вие пак въздъхнете. Казвате: „Какво има?“ Има едно нещо в света. Всичко имаш в света, но едно нещо не ти достига. Както тази младата булка. Казва: „Жалко ми е, не мога да го обичам.“ Но в нея остава една идея, която е непостигната. Аз го наричам това Божественото в света. То е непостижимо на земята. Онзи, когото тя обича, тя не може за него да се ожени, понеже той с нейното оженване е умрял. Той заминал.

Закон съществува в света. Ако двама души на земята се обичат – почти няма изключение, ако единият се ожени за друг, който остава, умира. Тя вече е тъжна, че онзи, когото тя обичала, заминал. Той заминал в невидимия свят. Той седи като идеал и тя всякога съжалява, че той си отишъл. Тя съзнава, че тя е станала причина той да си замине или пък той съзнава, че той е станал причина тя да си замине.

Казвам сега, законът, който ще извадите: Всякога, когато безлюбието влезе в света, когато се наруши законът на обичта, хората започват да умират. Този закон е верен. Когато в рая хората съгрешиха, че този дух се повдигна, напусна ги. човек тогава усети безсмислието на земния живот.

Казвам сега, трябва да имате един синтетичен ум. Вие сега разглеждате какво трябва да се прави. Вие мислите, че сегашният живот не е важен. Сегашният живот е един етап. Какво разрешава сегашният живот? Той разрешава много малко същината. Преди туй вие имате една редица от съществувания и пред вас съществуват други възможности за съществувания, които ще дойдат. Не сега как живеем, но как ще съединим сегашното съществувание с бъдещето. Ние искаме да направим живота хармоничен на земята. То е невъзможно. Той е хармоничен дотолкоз, доколкото ние сме достигнали. Понеже ние искаме неща, които не могат да ни се дадат на земята. Ти може да искаш да бъдеш цар на земята. Аз всеки едного от вас може да го произведа цар. Всеки от вас може да бъде цар. Ти може да бъдеш цар на сиромашията. После може да бъдеш министър-председател на сиромашията. Може да бъдеш патриарх на сиромашията, владика, свещеник, директор. Каквато длъжност искате, елате, аз ще ви я дам. Когато някой от вас е сиромах, може да каже: „Аз съм цар на сиромашията. Цар съм, царувам на сиромашията.“ По този начин може да се оформят. Цар на сиромашията. Ако ти може да „управляваш сиромашията, ти не може ли да управляваш и богатството. Онзи, който управлява сиромашията, той може да управлява и богатството.

Сега главната тема каква беше? Тогава питам, как тъй вие, които не сте опитали любовта, се произнасяте за любовта? Ред съществувания човек изучава закона на живота. Любовта съдържа проявата на живота. Проявата на живота, то е сцената, дето любовта трябва да се прояви. Но любовта до един момент е извън времето. Когато туй чувство дойде, в целия живот ти чувстваш единство в любовта. То са психологически моменти. Ти чувстваш в любовта единство във всичкия ти живот, понеже то са гами. Значи хората на злото са друга гама. В този тон има един голям дисонанс. Но в закона на любовта ти чувстваш единство. Ти философски не може да го обясниш, но в даден момент ти чувстваш, че във всичко туй има едно единство. После излезеш из този психологически момент, чувстваш разногласие. Дойдеш в следния момент, чувстваш единство. Любовта примирява всичко в себе си.

Психологически трябва да минете през тия любовни центрове на любовта, за да се хармонизират вашите душевни състояния. Възпитанието е там. Не да схванеш отвън. Всичките противоречиви състояния, при които човек подлудява, се дължат на това, че човек не може по някой път да ги примири, и подлудява. В дадения случай този психологически момент примирява всичките противоречия. Да усетиш, че има смисъл животът. После пак може да захванеш втори, трети, четвърти момент. И то е истинско възпитание. Казваш, в любовта всичко това е добро.

Днес бързате ли? Сега ще направим коледна среща. Мнозина от вас трябва да си оформят известни възгледи. Има известни основни възгледи, които са необходими за нашия душевен мир. Има едно разбиране, което хората имат. Има едно разбиране, което съвършените имат. Човек не трябва да бъде тесногръд, но – кое е противното на тесногърдието. Човек разтегнат не може да бъде, но не и тесногръд. То са крайности. Всякога във влажно време кордите на цигулката се разтягат, а в сухо време се скъсяват. Когато ти си сиромах, какво е сиромашия? Сиромашията влага ли има, или суша? Богатството има голяма влага. Богатството и сиромашията, това са две крайности в живота. По закона на числата животът не седи в крайностите. А е началото, В е краят, С е животът, това е златната среда.

Не са крайностите, не са богатството и сиромашията, които носят живота, но богатството и сиромашията раждат възможностите в човека да живее. Ако в ума на човека останеше само идеята за богатството, той ще умре. Ако в ума на човека остане само идеята за сиромашията, той ще умре. Но ако внесеш двете идеи – на сиромашията и на богатството, ще живееш. Ако у човека оставиш само мисълта, че той ще умре, той ще умре. Ако ти оставиш само идеята да живее, той пак ще умре. Ако внесеш двете идеи – смъртта и живота, той ще живее. В смъртта и живота той живее. Това са противоречия. Смъртта произтича от едно престъпление на един закон. Тогава се ражда смъртта. Онзи, който не може да умре, не може и да възкръсне. Който възкръсне от тази смърт, минава в по-високо състояние.

Тогава казвам, всеки човек, който не може и да възкръсне, той не разбира живота. Погрешката е там, че като умре, не може да възкръсне. Който умира преждевременно, лошото е там. Следователно, като съгрешим, ние не умираме навреме. Следователно, като не умираме навреме, не може да възкръснем. Значи не си сял навреме, не може да изникне.

Казвам сега, в тия разбирания в света имаш едно желание. Желанията ти навреме да станат, не преждевременно, не и след като мине. Ако го постигнеш, тогава ще имаш най-хубавите резултати. Ако твоят идеал в тебе дойде преждевременно, ти нищо няма да постигнеш. Питам, ако един велик певец в света стане говедар, няма кой да го слуша да пее, пее на говедата си, какво ще кажат говедата някой път за този велик певец или поет. Както онзи първия гръцки певец Орфей⁹⁸, той със свирене пасял овците си. Овците се спирали с благоговение да го слушат, козите скачали при неговото свирене. Ако ти със своя си живот не може да заставиш овците, добрите хора престанат да пасат и ако лошите хора не може да накараш да скачат, ти не живееш добре. Срещнеш добрия човек. Като засвириш на Божественото, да го накараш да се замисли, да те слуша. Като срещнеш онзи светския човек, той казва: „Аз толкова да слушам не мога, но аз мога да играя.“ Единият свири, другият слуша.

Защото и българското хоро спазва туй правило. Мъдрите, старите баби, които отиват там, избират своите снахи. Старите седят отвън, младите влизат в хорото. Младите са светските хора, те се друскат. Казва, те са зелени, млад-луд. Не са луди тия хора. Знаете ли произхода на думата „луд“? Всеки един човек, който, без да му свирят, играе, наричат луд. Когато на човека свирят, че играе, умът му е намясто. Луд е онзи, който, без да му свирят, играе. Луд е всеки човек, който подлудява без причина.

Та казвам, в свиренето, в Божественото добрите хора ще се спрат да слушат, а лошите, ако ги виждаш да играят наоколо ти, ще знаеш. Туй трябва да стане и у тебе, в душата ти. Защото половината от твоето естество седи тихо и спокойно, другата ти част от естеството ти трябва да бъде в движение.

Индусите често употребяват съзерцанието. Често някои остават цял живот в съзерцание. Има една страна в човека, която трябва да съзерцава. Другата трябва да бъде в движение. Известна част от нашите идеи трябва да бъдат в покой, друга – в активна работа. Когато дойдем до методите на съзерцанието, вие в дадения случай трябва да знаете – в дадения случай или трябва да сте спокойни, или трябва да вземете участие. Във всяка една работа трябва да знаеш да бъдеш зрител или съучастник. Ако си като зрител, бъди като зрител. Ако вземаш участие, вземи участие.

Ти си самия разумен човек, който знае и да мълчи, и да говори. Онзи човек, който знае кога да замижава очите и кога да гледа, той едновременно знае защо да мига и защо да гледа. Когато пред неговия поглед ще мине нещо дисхармонично, той си затваря очите. Малките деца, когато има опасност, те си отварят очите. Когато има нещо хубаво, ние ще отворим очите си. Очите са създадени да гледаме хубавите работи, Божествените работи. Щом дойдем до злото, да си затворим очите. Когато човек мижи при доброто и си отваря очите при злото, какво казва онази поговорка? Той, казва, мижи при доброто.

В Соломона имаше един крив метод. Той искаше да опита женското сърце, искаше да опита какво нещо е жената. Той се завзе да намери какво нещо е любовта, да я определи. Не че не може да се определи какво нещо е любовта, но той съвсем загази в тази работа. Соломон дойде до едно заключение, казва – колкото идеи имаше, само една основна идея трябва. Той имаше шестстотин наложници, толкова още жени и най-после той възпя овчарката. Тя друга история има, но може някой път, при по-благоприятни условия може да ви разправя за историята, за окултната страна на тази негова възлюблена.

Но казвам, човек в живота си трябва да има една основна идея, която никога да го не напуща. С нея той ходи, за да бъде пътят му ясен, да се осмисли животът. Щом има две разбирания, непременно ще се роди едно противоречие. Да кажем, ти мислиш какво нещо е Бог. Ако сега остане да научиш какво нещо е Бог, то е изгубена работа. Ако сега остане да разбираш какво нещо е любовта, то е изгубена работа. Много си закъснял. Ако сега искаш да разбереш какво нещо е доброто, ти си закъснял. Досега тия работи трябва да ги знаеш. Децата ги знаят вече. Какво нещо е доброто? Какво нещо е любовта? Какво нещо е истината, мъдростта? Велики работи. Какво нещо е мъдростта? Децата го знаят. Тия петте добродетели, това са петте стълба, на които целият човешки живот е съграден.

Без любов животът в света не може да съществува, не може да се прояви. Без мъдрост никакво знание не може да има, никаква мисъл не може да се прояви. Без истината никаква свобода не може да се прояви. Без правдата никаква физиология не може да функционира, никакво кръвообращение не може да има. Без добродетелта никаква къща не може да съградиш. Следователно онзи материал, с който ние градим всичко туй, иде от доброто. Доброто влиза в градеж. Следователно, ако нямаш правдата, това са превозните средства. Ако нямаш превозни средства, ако нямаш всички тия добродетели, които осмислят живота, петте добродетели, те са основата на целия наш живот вътре в света.

Любовта е най-непонятното нещо за всинца ви. Вие искате да знаете какво нещо е любовта, пък за нея въздишате. Вие не може да определите какво нещо е любовта, но за нея мечтаете, имате едно вътрешно схващане. Какво нещо е мъдростта, не знаете. Какво нещо е истината, не знаете, но желаете свободата. Туй, което дава радост на живота, то е истината. Който снеме тия умствени окови, сърдечни окови, който снеме всичките окови. Туй, което снема тия окови, прави ви свободни. Всичката тая сила в света, туй същество, което ни освобождава, ние наричаме истина.

Аз пак ще се спра върху апостол Павел, който казва: „Ние отчасти знаем и отчасти мъдруваме, отчасти мислим за нещо, отчасти говорим. Когато дойде съвършеното, ще напуснем тия работи, които са отчасти. Като бях младенец, разсъждавах много добре, разсъждавах според знанието, което имах.“

Сега всички вие трябва да се пазите от едно вътрешно пресилване. В човек при пресилването става прегаряне. Само на земята нашите инсталации постоянно изгарят. Сегашната любов на хората е едно противоречие. Да ви приведа един пример.

Фиг. 3

Имате А2, да тия успоредни линии АВ. Те се намират в едно хармонично състояние. А взема десет хиляди лева назаем от В. Не му изплаща тия пари. Щом не му ги изплати, веднага се изменя отношението, което съществува, любовното отношение се изменя. Оттам насетне А казва: „Изяде ми парите, десет хиляди лева ми изяде.“ Отношението, което съществуваше в света между тях, се изгуби. Тия двамата души се отблъскват. Отивам, казвам: колко ти дължи? Толкова. Колко лихви има да ти плаща? Толкова. Дам парите, направи се нова инсталация, двамата пак се обичат.

Често следователно материалните работи между вас развалят инсталацията. Туй показва, че вие нямате сигурна инсталация. Енергиите, които съществуват в дадения случай, развалят условията, в които сте свързани. Тогава съществува дисхармония. Трябва да се роди Божественото в нас, тия външните условия не може да се развалят. Ако е братство, десет хиляди лева не трябва да развалят братството. Любовта се отличава с туй, че човек влага живота си, жертва го. Че изгубил един живот, два живота – нищо не е, за да придобие любовта. Да придобиеш любовта, струва повече от един живот. Сега, така както разсъждаваме, вашият сегашен живот няма да го вземете за мащаб. Какво вие мислите, какво вие чувствате, туй вие ще го оставите малко настрана. Аз гледам на предмета малко другояче.

Отварям тази книга, Библията, нали. В дадения случай вземам първата глава, чета най-главното. Казвам, знаеш ли какво казва Господ. Прочета веднъж, обърна този лист, дойда в Новия завет. Прочета как Господ създал света, дойда в Новия завет. Законът е все същият. Туй вече е минало – как се родил Христос, минало е това. Дойда в Откровението. Всеки един лист е важен, когато се чете. Той е настояще, той е важен заради тебе. Щом го прочетеш, че мисли, че е важен, последующето, което иде, е свързано. Не че не е важен, помня този материал, който съм прочел. Прочета Откровението, казва: какво ще бъде заключението на живота? Като остарееш и станеш един дядо, ще разбираш живота, колкото като четеш Откровението.

Всеки един живот е свързан с едно Откровение неразбрано. Тогава какво ще разбираш от Откровението? Ти ще четеш, ще четеш, дойдеш ли до Откровението, осмислените работи ще объркаш. Тогава, като не разбираш края на живота, ще се върнеш пак отначало, ще кажеш: „В начало бе Словото.“ Казва Христос: „Аз съм алфа и омега.“ Не искайте да дойдете до омегата. Защо искате да знаете какъв ще бъде краят на живота – омегата? Началото и краят на живота, това е едно откровение. Казва, какъв ще бъде краят на моя живот? Не само ти, но и в небето не знаят края на твоя земен живот. Краят на твоя живот какъв ще бъде, ти не може да знаеш. Твоят край е край на всичките хора. И краят на всичките хора е краят на тебе.

Сега няма никакъв край, сега има начало. Началото е алфата. Казва: „Аз съм алфа и омега на нещата.“ Казва Бог: „Само аз съм, който изяснявам тайните.“ Онзи, който може да изясни откровението на края, той е омега. Прочетете и вие. Аз съм чел. Може да четете. В Откровението говорят, говорят, но никой не може да знае. Там за коне се говори. Първият кон излязъл, друг кон, ангелът с тефтера, има свитъци, че гърмове, че звезди падали от небето. Паднала една звезда – и тя била горчива. Не зная дали нашата земя може да събере една звезда.

Та казвам, не се интересувайте. Казвате: „Как ще свърша аз?“ Никога не се интересувайте как ще свършите. Как ще започнете, гледайте началото. Щом началото е хубаво, и краят ще бъде хубав. Та сега, гледам, някои дойдете до едно място, дето аз не го обичам. Най-първо имате едно начало, после търсите края. До едно време вие се въодушевявате, говорите, говорите. Един ден спре се във вас въодушевлението. Казвате: „Остаряхме вече.“ Поостаряхте. Какво разбирате под думата „поостаряхме“? Остаряването е едно вътрешно отношение, натрапено от света. Че си остарял, остарял си, но не си поумнял. Каква е тази старост? Какво от това, ако отиваш на чужбина да печелиш и след като прекараш тридесет години в чужбина, нито пет пари не си спечелил. Какъв гурбетлик е? Разбирам да си напълнил торбата с пари, но като ходиш в странство, да се върнеш с пълна торба. Връщаш се дома – торбата празна. На никакъв гурбетлик не си ходил. Това не е гурбетлик.

Казвам сега, ако вие от мъчнотиите в живота не може да извадите от тия мъчнотии скритото съкровище, каква наука имате? Някой път говоря, но и стари, и млади трябва да извадят скритото богатство. Срещаш един човек, направи ти добро. Срещаш друг – излъже те, окраде те. И двамата са две души в живота, играят важна роля. Ти не си разрешил въпроса, защо те обира. От човешко гледище е едно престъпление, от Божествено гледище ти не си разрешил въпроса, защо този човек те окраде. Сега не мислете, че само вас крадат. И светиите по някой път ги обират. В Америка в 1905 година се яви един пророк Шлятер. Той бил германец и му дошла една идея да иде в Америка. У него имало една сила да лекува. Малко говорил, той повече работил. Петнадесет-двадесет хиляди хора той излекувал. Цял въпрос беше във вестниците. Отива

Шлятер в Сан Франциско, намерил един просяк, тръгват като другари. Той имал десет долара, разделил ги наполовина и дава половината на просяка. Вечерта го поканва в хотела, дето спи. Сутринта вижда, че неговите гащи са задигнати заедно с парите. Разваля се планът на Шлятер. Той цял месец работил да спечели пари. После минава в другата страна на Сан Франциско и го намира, и пак бил болен този просяк, пак го излекува.

Питам, каква роля играе този пример, защо се явява в този просяк желанието да го обере? Виж, казвате, благородство. Шлятер и този просяк може би имат някаква връзка. В неговите случаи, когато лекувал, само един случай има, когато изгонил едного. Петнадесет-двадесет хиляди излекувал и само на едного казва: „Да се махнеш, ти си убиец.“ Него изпъжда. Във всички случаи само едного изпъди. После в къщата, дето седял, пише едно писмо на хазяина си, казва: „Понеже Отец ми ме вика, аз ще си замина.“ Къде отиде Шлятер, не го знае никой. Той казва на американците, че втори път ще се яви на кон. Шлятер предсказа нещо, което не стана. Той предсказа, че ще стане нещо в Америка, не стана. Закъсня, както пророчеството на Йона. Казвам, само в един случай той не излекува едного, във всички други случаи прави добро.

Казвам, всички добри хора имат в характера си нещо определено. Противоречията, които сега съществуват във вас, тия противоречия се появяват от средата, в която живеете. Щом излезете навън на студеното, веднага ще почувствате студа. Тук, на топлото, сте разположени, вън на студа се свивате. Защо не кажете на студа „Слушай!“, усмихни се на студа. Тялото, като излезе на студа, най-малко температурата е спаднала двадесет градуса. Туй спадане на температурата може да стане по един естествен път. Защото студеното време, което съществува, е едно малко противодействие. Студът в света съществува по единствената причина, за да урегулира отношенията между хората. Студът е за лошите хора на физическото поле. Човек, както е лош, като му стиснат ръцете, той се свие. Много са смешни хората, стават много мекички. Като изстине човек, няма да се заканва, става мекичък. Даже и най-добрият човек на топлото казва: „Махни се, много топло стана.“ Топлината в някои отношения, хубавото в света прави хората лоши. Лошото в света прави хората добри. Тогава, ако туриш студено на един добър човек, имаш един естествен човек. Ако туриш топлината на отровната змия, която хапе, на кобрата. На змията турете студено, да не хапе. На добрия дайте топлина, за да е разположен.

Тогава казвам тъй, на лошите хора – сиромашия, на добрите – богатство. Вие ще кажете: „Защо с нас е така?“ Защото сте сиромаси. Ако се признавате, че сте сиромаси, аз няма да се произнасям. Казвам тъй: сиромашията – за лошите, богатството – за добрите.

Следователно богатите хора в духовния свят са крайни калпазани, за тях Господ дал палта. Богатството е работа. Този мързеливият човек, той мисли за парите. Той досега го е мързяло, съвсем ленив, първокласен мързеливец. Като му дал Господ пари в касата, той започнал да работи. Казва, четох си парите. Досега не се е занимавал, не е чел, писал. Като му дали богатство, той започва да смята, научава се да чете, да пише. Досега не е знаел името си да напише – Иван Драганов. Вие, като минавате за бедни, понеже сте се научили, Господ ви освободил, да бъдете свободни, да не пишете. Казвам, вас Господ ви готви за нещо ново. За какво? Царе на сиромашията. Вие сте смешни. Ако сте богати на каймета, не е ли по-добре да си сиромах, да дойде златото. Ще осиромашееш, но минаваш от едно състояние в друго. Вие трябва да осиромашеете за стария живот и да станете богати за новото. Старият живот, това са каймета. Те изиграха ролята си тия каймета. При сегашния нов живот ви трябва едно условие, което да ви даде стабилност във вашия ум, в разумността на първичната идея, която цари.

Идеята за Бога в нас трябва да бъде свещена идея. Запример във вас вие още не чувствате. Някой брат се намира в оскъдност, той няма нито пет пари, в лишение е. Другите се молят, но никому не иде на ума. Казва: „Как е дошъл между нас?“ Как е дошъл? Дошъл. Няма солидарност да се съберат десет-двадесет души да му помогнат. Не туй да бъде изкуствено. Ако даваш, от колкото дадеш, толкова ще ти дадат. Ако ти в ума си не туриш идеята да дадеш, ти богат не може да станеш. Ако даваш – както Бог дава. Няма да даваш повече. Толкоз, колкото е напорът, напрежението.

Вътре има един закон. Всички трябва да бъдете щедри, за да забогатеете. Вие ще опитате богатството. То ще бъде един товар. Ако не сте щедри, никога няма да бъдете богати. Защото богатството е дотолкоз богатство, колкото може да го впрегнеш в работа. И за себе си, и за ближните, и за Бога. Богатството трябва да служи на Бога. Трябва да служи на мене. И трябва да служи на ближните.

Казвам сега, ще ви дам още едно сравнение.

Вие казвате: „Как ще се оправи светът?“ Между вас как може да се оправи? За десет години да се даде един опит. Той е следният. Настоящият ред на нещата да остане. Да кажем, директорът на една гимназия да си остане, всички членове да останат по местата си. Само да се изменят заплатите. Заплатата, която взима разсилният, да се даде на директора и заплатата, която взима директорът, да се даде на разсилния и всеки да изпълнява своята работа. Да се опита кой обича своето занятие. Питам, тогава службата на разсилния нямаше ли да се заеме от хора с високо образование? Ако разсилният взема, колкото взема един министър-председател, и обратното, десет години да се види кои са хората, които обичат своята работа. След десет години ще дойде друг ред.

Сега ние се намираме в тази невъзможност, дето мишката иска да удари звънец на котката. Кой държавник би се осмелил да даде заплатата на министър-председателя на разсилния, и той пак да бъде министър-председател и другият да е директор, онзи да е разсилен, но заплатата да е сменена. Питам, тогава нищо няма да се постигне в света, както и сега не се е постигнало. Богатите хора, които са богати, те са доволни. Нито с богатството, нито със сиромашията се постига, но те съществуват като две възможности. Богатството съществува в света като една възможност. В невидимия свят то е една величина. И сиромашията, и тя съществува като една величина. Ако вие не разбирате произхода на сиромашията и ако не разбирате произхода на богатството, тогава не може да имате една ясна представа за онези величини, с които човек работи в света. Първото нещо – човек трябва да се справи със сиромашията. После трябва да се справи с богатството. Това е една възможност. Знанието е друга една възможност.

Казвам, при сегашните условия вас ви трябва едно вътрешно разбиране. Ако нямате туй разбиране, вие пак ще се повърнете. Вие ще мислите за Божията любов и ще мязате на онези, които са се научили да крадат, пък се обърнали и станали християни, покаяли се. Като влезли между християните, понеже не се научили да работят, ходили – от този просил, от онзи просил. Казва най-после: „Тази работа с просия няма да стане, но пак на стария занаят.“ Отива при проповедника, много се интересува от Евангелието, сърцето му плаче, казва проповедникът. Онзи започва да го обира. Той казва: „Много ти благодаря. Твоята проповед много нещо ми донесе, нахрани сърцето ми.“ Като се връща проповедникът към дома, пипа се, пипа се – кесията я няма. Не може да го набеди, че е онзи. Казва: „Господи, право ли направих, че го обрах, или не?“ Пита се сега. Всеки проповедник, който не изпълнява волята Божия, обере го.

Питам сега, какво заключение ще извадите? Вие ще кажете: Учителят каза стария занаят. Този християнин апаш, той, който бърка и изважда парите, направи ли престъпление по сегашния морал? Опитът е краен. Все ще се намери някой човек, който да ми даде нещо. Но аз турям една крайност, която рядко се случва. То е голяма крайност. Тогава казвам, право ли е, че напипал кесията на този проповедник? Аз поставям въпроса: вие трябва да се научите да мислите. Ако повърхностно мислите, не може да различавате.

Питам, ако един човек бръкне в един джоб, имате десет хиляди лева, обира ви и след три години ви връща сто хиляди, намясто ли е? Казва: „Едно време бръкнах в джоба ви, взех пари, сега ви връщам.“ Престъпление ли направил той? Зависи от мотива. Щом го употребиш за едно благо, не е престъпление. Ако ти работиш изключително за себе си, то не е морал. Казвам, трябва да съпоставяте нещата. Питам тогава, апашът, който извади парите на проповедника, направи ли престъпление? Той внесе парите в банката. Господ казва: ти толкова време проповеди държиш, че трябва да се помага, помагаш ли? Вземи това, което е много. Тия пари в джоба не са негови. Ако вас един апаш ви обере, вземе гнилото от вас, обрал ли ви е? Не. Но то са примери, да се научите да разсъждавате, да мислите правилно.

Сега можем да оставим хората да постъпват криво по някой път от една неразумност, която съществува. Ние сме крайни, ние очакваме крайни резултати. Искаме всички да станем светии. Ти, за да разбираш светията, то е далечна работа. Не се заблуждавайте. Или някой иска да стане адепт. Адепт може да станеш всякога. Но да станеш адепт, да разполагаш със силите на природата, то е наука, то е далечна работа. Всеки може да стане, но изисква се време. Всеки един от вас там, дето е достигнал, материала, който достигнал, трябва да го заучи.

Сега на вас да ви дам да направите един опит. Колко души от вас са готови да направят един опит, без да го знаят? Колко души от вас може да направят опита? Колцина от вас бихте направили опита – вечерно време да се съблечете голи и в мрачината да легнете в снега двадесет минути на гърба, други по корема си. Вие сега ще кажете, друг опит няма ли, ами сега защо. Аз не казвам, че ви го давам, но ако влиза в програмата, най-първо вас ще ви шокира, ще се намерите в трудно положение. Те са опити, с които ви изпитват. Когато ще прекарат такъв опит, тебе на ухото ще ти го кажат. Да се съблечеш гол и половин час на снега на гърба и половин час на корема, ще научиш един урок, който по никой друг начин няма да научиш. Ще идеш на Витоша, на чистия сняг, дето крак не е стъпвал. Но трябва работа, размишление. Защото човек се ражда гол, не се ражда облечен. Ако ти не може да се съблечеш от всичките обвивки, които хората са ти турили, както Бог те създал, да остане само Божественото в тебе, ти не може да разбираш дълбокия смисъл на онзи великия живот вътре в тебе. Докато слушаш в тебе само човешкото, благочестието в тебе е временно. Когато дойде да застане онова Божественото в тебе, тогава ще разбереш как животът функционира в тебе.

Слушайте, ще ви дам едно нещо, което лесно може да направите. Минавам в друг контраст силен. Четиридесет деня от днес всяка сутрин ще изпивате по една студена чаша вода на глътки. Четиридесет деня наред. Може да направите един опит. Сутрин една чаша от 150-200 грама вода ще налеете в чашата, ще се помолите, ще оставите чашата, пак ще глътнете, пак ще се помолите. На другия ден – пак същото. За колко време може да изпиете водата? Пет, десет, петнадесет, двадесет минути? Туй ще ви подейства хубаво. Ще ми разправите за вашата опитност. Четиридесет деня спазете. Лечебно действа на които стомахът е разстроен. Четиридесет деня ще го регулирате, на гладно сърце ще пиете. Ако някой се колебае, хич да не започва. Не влизайте в тази верига, защото разваляте работата. Започнеш ли работата, гледай я насвят. Не я ли свършиш, хич не я почвай. Прави каквото знаеш. Но започнеш ли, туй ще бъде едно правило, един закон. Тия четиридесет чаши ако ги изпиеш насвят, някога в твоята еволюция ще ти донесат едно голямо благо.

Какво може да направят четиридесет чаши? Всичко зависи от онзи свещен трепет. Казвате: „Аз не съм разположен да размишлявам.“ Аз считам молитвата, да се молиш в правата смисъл – да се спреш да помислиш за Бога, за онова разположение, което той има към всичките хора, всички тия същества – един доволен, друг недоволен, изпращат мислите си и веднага той обръща внимание на едните и на другите. Господ свърши своята работа, създал вселената и му остава време пак с тия грешници на земята и на тях – на този, на онзи, да услужи. Аз наричам молитвата да хванете туй голямото изобилие, каква благост към всички има Господ. Той седи и урежда работите. Ние ги разваляме, а той всяка сутрин като погледне, светът е уреден. После пак ние разбъркваме, той урежда, урежда, урежда.

Ще се спреш, да може да оправиш ума си, да може да схванеш благостта на Бога, неговата любов, неговата истина, неговата мъдрост. Това е свещен момент, свещен трепет в молитвата. Него ден този образ да седи в ума ти, да гледаш, както Бог гледа. И целия ден Божието благословение ще бъде с тебе. Ти си свързан с него. Ако ти кажеш: Бог, той всичко може да направи, то не е молитва. Като кажа, Бог всичко може да направи, но да почувствам в душата си свещения трепет как всичките хора се радват. Ще почувствам радостта на майката, която родила детето. Ще почувствам радостта на болния, който оздравял. Ще почувствам радостта на сиромаха, на който някой дошъл и му направил едно добро. Навсякъде да почувствам как се радват от тия блага, които Бог дава. После ще почувствам радостта на този, който се е молил. Значи ще вляза в туй свещено единство. То е молитвата. Сега аз казвам, не критикувам, но тъй както се молите, тъй не се моли. Казвам, и то е хубаво моление. И да се моли човек, и то си има своето място.

Сега слушайте, аз съжалявам, че много време ми отне. Аз мислех да свиря, но оставям свиренето, мислех един концерт да ви дам. Ако бях ви свирил, щяхте да плащате. Изпейте една песен.

Изпяхме „Весел ти бъди“.

Божията Любов носи пълния живот.

20 лекция, 8 януари 1930 г., София, Изгрев

ДВАМАТА БАКАЛИ⁹⁹

Отче наш

Размишление върху Божия Промисъл.

Чете се темата „Отличителните черти на ученика“

Какво е тъкачество? Да изтъчеш платно.

В начало бе Словото

Разбирането на човека зависи от неговия живот. От неразбирането зависят неговите страдания. Щом се увеличават страданията, увеличава се неразбирането. Щом се намаляват страданията, то е един признак, че разбирането се е увеличило.

Вие, най-първо, може да турите М – мъдростта, то е най-високото състояние. Мъдрецът е, който се е научил да живее. Следователно мъдрецът не страда. След него иде разумният човек – Р, после иде интелигентният човек – И, после иде астралният човек – А, и най-после иде личният човек – А, човекът на личността. Той е като кърт, който се занимава с ровене, който всякога избира почва да рови. Ако питате защо ходи отдолу и рови, ще ви каже, че той си има философия. От нашето гледище може да е посмешище, но той си има разбиране, философия – от векове ходи и рови. Той знае защо ходи под почвата. От наше гледище не знаем кои са причините, които го заставят да рови, защо не си избрал някоя друга служба, да не рови.

Ние го кръщаваме кърт, понеже постоянно кърти. И англичаните казват „кът“. Кърт с какво се пише, с ижица или с ъ? Англичаните имат „кът“, и българите имат кът – кът, да седи някъде, да има място. Но „кът“ на английски значи да отрежеш. Българинът казва „кът“, и англичанинът казва „кът“. Българинът го кърти, англичанинът го реже. Англичанинът е по-практичен. Българинът ще търси търнокоп, да го изкърти.

Във всяка една философия трябва да дойдем до основните положения, които човек трябва да изучава. Той трябва да изучава доброто и злото като сили вън от себе си, или да ги изучава обективно. Те може да окажат известно влияние. Доброто оказва известно влияние и злото оказва известно влияние. Доброто внася известно влияние, че внася известно разширение в чувствата и в мислите и т.н. А пък злото има свойство да изстудява. Всякога при злото става свиване в човека. Следователно, ако този принцип действа, злото е един процес на смаляване. Като дойде злото, ще се смали. При злото човек има най-малките условия да се прояви. В края на краищата този, който върви в този негативен път, всичките придобивки са кратковременни, бързи са. Един вълк може да хване една овца и да я изяде, но в края на краищата ще плати с живота си. Тези придобивки не са постоянни.

Казвам, всички вие, които сте дошли до това положение на живота, трябва да имате специфично схващане. Вие ако гледате светът как живее, вие не може да намерите Вашия път, защото външният път не е меродавна мярка.

Запример онзи ден ние бяхме на Витоша. Имаше 22 градуса топлина, баня някои си правиха, толкоз беше хубаво. Тук, долу, беше мъгла и студено. Според този закон ние казваме: горе всякога е по-топло, долу е по-студено. Не е вярно това. Англичаните, като ходиха да изследват Хималаите, намериха, че на места има студ, който ги вмразяваше, но и по височините имаше места, на които топлината беше 25-30 градуса топлина. Още съвременната наука не е изучила топлите и студените зони. Има известни зони, където оперират известни сили. Учителите на окултните школи знаят, но съвременната официална наука сега започва да изучава тия знания.

Вие имате най-доброто разположение като човек. Не се мине половин час, веднага се смени настроението. Казваш: „Нямам разположение.“ Ти само констатираш факта, но причините на твоето неразположение де са, не знаеш. Може да са вътре в дома. Вие намирате някого виновен. Вие го считате като лош полез. Казвате: „Този, ако не е вкъщи, работите ще вървят.“ Но това не е философия. Причините на нашето неразположение не се намират в дома. То може да е един повод, един резултат на нещо у вас. Или срещнете някого по пътя. Казвате: „Лош поглед има.“ Може да се случи да се измени вашето състояние. Започвате да ставате суеверен. Или после срещнете някой човек, казвате: „Откак срещнах този човек, не ми върви.“ Или пък: „Откак срещнах този човек, изясни ми се.“ То е, че този човек съвпада с добрите течения, които идат, или пък друг съвпада с лошите течения.

Вие сте достигнали до една област, дето трябва да знаете да се справите с външния свят. Казва: „Ще се моля на Бога.“ Аз, когато казвам, че трябва да се моля на Бога, разбирам, че трябва да дишам. Дишането е закон. Трябва да дишам правилно. Или трябва да ядем. Яденето е един закон, той съществува – ти трябва да ядеш. Какво трябва да ядеш и как трябва да ядеш? Какво трябва да ядеш сутрин? Попара? Какво трябва да ядеш на обяд? Печено? Вечерно време какво трябва да ядеш? Някой казва: „Пих един чай.“

Природата, като определила яденето първоначално, имаше ли чай, предвиден за меню? Чая го имаше, тя го тури, но тя тури Водата, за да прекарва твърдите храни, да ги поразмеква. Понеже тази вода се изменя от външните Влияния, на колко градуса трябва да бъде, каква топлина трябва да има? При сто градуса над нулата пие ли се? При десет градуса под нулата пие ли се? Десет-двайсет градуса под нулата водата пие ли се? Не се пие. Едва ли до нула градуса може да се пие. При колко градуса замръзва водата? При нула градуса. Ако знаеш на колко градуса замръзва водата, това няма да поддържа живота ти, то е специфично знание. Ако знаеш как да употребиш водата, това е важно.

В някои отношения птиците, животните, млекопитающите употребяват водата по-добре, отколкото хората. Понеже в нашето ядене някой път ние туряме повече сол и мазнини, те ни заставят да пием повече вода, отколкото трябва. А пък някой път ние ядем храни, които са толкова сладки, у нас се заражда желание да пием повече вода. Казваш: „Аз вода не пия.“ Когато искаш да бъдеш здрав, някой път е нужно да стане известна промивка. Трябва известно количество вода, да става промяна. Водата в организма играе такава роля, каквато играе в земното кълбо. Ти не може да произведеш каква и да е реакция без вода. Трябва да става обмяна всеки ден, трябва да внасяш всеки ден вода в организма си, и то доброкачествена. Да кажем, ако си в един град като Париж, Лондон, Берлин, Ню Йорк, имаш право да се извиняваш, но тук, в София, може би на един-два километра разстояние може да имаш, може да напълниш едно гърне с вода, нищо няма да те извини. Казва: „Нямам време.“ Време всички имате, стига да иска човек. Когато иска, има време, когато не иска, няма време.

Времето на човек, който има желание, се продължава. Времето на човек, който няма желание, се скъсява. Като каже: „Има време“, има време. Като каже: „Няма време“, няма време. Като каже: „Много полека вървиш“, тъй става, много полека върви. Като каже: „Много бързо вървиш“, тъй става – много бързо върви. Казва, че „тази работа не може да направя“, и тъй става – не може да я направи. Като каже, че може да я направи, тъй става – направя я. Казва, че учен човек ще стане. Тъй става – учен човек става. Като каже: „Учен човек няма да стана“, тъй става – учен човек не става.

Човек е всемощен – каквото каже, става. В това отношение почти маги сте. Казвате: „Не вървим добре в пътя.“ Право е, тъй става. Именно трябва да дойдем до положението, дето думите стават сила. Но ти се свързваш с известни течения, казваш, с каквито дружиш, такъв и ставаш. Промяната е един резултат на всички сили. Ти вървиш, но не си сам. Като погледнеш, ще видиш, ти не си сам. Ти вървиш – отляво и отдясно цяла една компания, разговарят се като агенти или както ги наричат, комисионери, – тези, които разпространяват търговски стоки. Всеки носи стоката си и убеждава.

Сега на вас ще ви дам едно окултно правило. Вие искате да го пишете, вие само ще ме слушате. Аз ще ви го представя във форма, както е в природата, вие ще извадите правилото. В природата има двама бакали, големи предприятия, фирми. Едната фирма принадлежи на тъмнината, другата принадлежи на светлината – бакалин на тъмнината и бакалин на светлината. Вие може да ги кръстите черната ложа и бялата ложа. Едната – по Бога, другата – по дявола. Но то е един факт.

Аз, щом като вляза в един бакалин на тъмнината, ме посреща много учтиво: „Заповядайте, господине.“ Дюкянът е отлично нареден. Захарта, зехтинът, всичко туй, но в него има желание да ме излъже. Като ме излъже, той усеща в тази лъжа много голяма приятност. Ако може да ме излъже, по-хубаво нещо от това не може да намери в света. Той има десет чувала наредени, с хубава захар, но не зная коя е най-хубавата. Ако го попитам коя е най-хубавата, той ще ми представи за най-хубава най-лошата. Питам: „Ами онази?“ Той казва: „Не струва.“ Той иска да прокара калпавата, евтината захар за доброкачествена. Аз погледна, представя се, че вярвам. Казва: „Онази е много евтина.“ Казвам: „Дай ми десет килограма от нея.“ Той прехапе устните, тя е по-скъпа. Ние играем на табла, хазартна игра. Той не е от тези, да се покаже. Казва: „На драго сърце.“ Тегли. После има смокини. Пак същия закон, иска да тури евтините, да ги прокара много по-скъпо. Аз казвам: „От другия чувал ми дай.“ Напазаря си, напълня торбата, изляза. От най-евтиното и най-хубавото вземам, аз си избирам. Законът е такъв.

Като вляза при един бакалин на тъмнината, аз си избирам стоката. Ще го питаш коя е най-хубавата и най-калпавата. Не вземай от тази, която той казва, че е най-хубава. Това, което той казва, че не струва, от него вземи. Ако държиш туй правило, глава няма да те боли. При този бакалин като влезеш десет пъти, той постоянства, същият закон. На единайсетия път като идеш, той затворил, фирмата се преместила на друго място, ликвидирал да го не знаят. Ако ти не си умен, той всякога ще те излъже. В него има желание да лъже. Не че ще спечели, някой път губи, но като те излъже, той целия ден е весел, казва: „Намерих едного да излъжа.“

Щом като влезеш при бакалина на светлината, ако държиш същия закон, както при бакалина на тъмнината, ще изгубиш. Като влезеш при него, ще кажеш: „Моля, дайте ми от най-хубавата стока.“ Каквото ми даде, най-хубаво е, той трябва да избира. Аз не избирам, той избира. Когато съм при другия бакалин, въпросът е друг, тогава аз избирам.

Тия бакали вървят с вас и продават стоката си. Каквото ти каже бакалинът на тъмнината, ти направи противното. Ти няма да казваш какво мислиш заради него, ще похвалиш тяхната стока, че е много хубава, но ще вземеш от другата стока. При другия бакалин законът е, че той не може да продаде калпава стока, той продава хубава стока. Единият продава долнокачествена стока за първокачествена, хубавата стока държи за себе си.

Ние, когато оставяме работите, казваме: „Бог да ги уреди.“ Когато отиваш в бакалницата на светлината, в Божествената бакалница, остави работите ти да ги уреди друг. Кажете: „Най-хубавото ми дайте.“ Не си избирайте. Избирате ли вие, ще изберете най-долнокачественото. Щом си в другата бакалница, избирайте вие. Щом сме на земята, ние сме в бакалницата и всеки един от вас трябва да избира. Ако не избирате, дяволът ще ви избере най-долнокачественото. Дете ще се роди, пак ще избираш. Туй дете в тъмнината се ражда по един начин, в светлината – по друг начин. Някои хора се раждат вечерно време, някои посред нощ, имат един характер. Някои се раждат до обед, имат друг характер. Каквото казвате вие.

Казвам, щом сте се родили вечерно време, ще знаеш, че в тебе има много стока от бакалина на тъмнината. Но ти опитваш тия стоки добри ли са, или не. Трябва да знаеш твоята стока доброкачествена ли е, или не. Искаш пари назаем. Ти ще се покажеш много внимателен. Отиваш ти при бакалина на тъмнината, искаш да минеш за много праведен, искаш да вземеш пари от него. Мислиш ли, че ако изнесеш една от неговите отрицателни черти, той ще ти даде пари назаем? Нищо няма да ти даде. Ще кажеш: той не е лош човек. Не, не, ти умно не постъпваш. Ти от бакалина ще вземеш пари назаем, макар че е лош. Той ще ти тури условия, но ти избери условията, не се връзвай. Ти кажи: „Ако аз взема пари назаем за една година, колко са лихвите?“ Казваш: „Както ти уредиш.“ Ако е както той урежда, ще бъде като оня българин, който взел осем крини жито от един турчин, че след като плащал осем години, останали осемдесет крини. То е дяволът. Като те върже дяволът, след осем години ще имаш да даваш още осемдесет крини, ако оставиш той да урежда работите. Щом вземеш парите, не отлагай, плати. Оставиш ли, отиде вече. За една година плати. С добрия бакалин може да отлагаш година, две, три, пет, десет. При онзи – за година, повече не отлагай.

Ако се зароди във вас желание, да изправите погрешките. Що е изправяне на погрешките? Една погрешка е един навик. Тай както българите, които се намират в Америка, дето има друг обичай. Няколко пъти може да го арестуват. В България сто пъти може да плюеш, никакъв затвор няма. Но в Англия има място, плювалници има. Не е позволено да плюеш където и да е. И в природата е така. Един англичанин казва така: „Законът на природата е закон на Англия.“ Англия се води по законите на природата. Както в природата постъпват, така и тя постъпва. В природата не обичат да плюеш, където искаш. Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш. Не се позволява да плюеш навсякъде. Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: „Моля номера ви, името ви.“ Ще ви съставят един акт, ще ви глобят. Първи път ще ви глобят, втори път, трети, и ако човек не изправи една своя погрешка, не погрешка, то е един навик, какво ще придобие? На десет места плюеш, но десет акта ти съставят по сто лева. Ти едва на деня изкарваш 50 лева, какво си спечелил? Печалбата е, че ще изплатиш това, което има да даваш. То е икономическата страна.

Вие казвате, защо светът да е нареден така? Оставете този въпрос за света, защо светът е така нареден. Има работи, с които ние не трябва да се занимаваме. Защо хората трябва да се развиват, оставете този въпрос настрана. Как се е развивало човечеството. Даже най-видните хора проучват как се е развивало, как е минало от една форма в друга, се опитват да превърнат. Ние още не знаем в каква форма ще се смени конят, след тази форма конят в каква форма ще мине. Ако има прогрес, ако формата представлява закон на развитие на живота, тогава всяко стъпало, всяка форма ти трябва да знаеш към коя от формите спада в дадения случай.

Много от нашите мисли не са от рода на хората. Да допуснем, че у тебе се заражда желание, кажеш: „Да го хвана за врата, да го удуша!“ и мислите, че то е изкуство на човек. Не е изкуство на човека, то е изкуство на животните. Казва: „Иде ми да го хвана, да го разкъсам на парчета.“ Мислите ли, че това е от човека? То е на животните. Казва: „Искам да му направя добро, къщица да му мебелирам, да му купя дърва.“ То не е животинско, то е човешко.

Всичките отрицателни черти, които човек може да прояви, то са животински състояния, които човек носи със себе си. Или това са някои долни фази на човешкия живот на грехопадението. Тия фази ние сме наследили, това са неща, утаени в нашия организъм. Ние може да се освободим, не са толкоз опасни утайки. Ще дойде една утайка, ще се прояви. Ако вие знаете, може да се освободите. Сега човекът не е създаден от утайки. Има утайки, има и наслоявания, богатства, вложени в човешкия организъм, сили, с които той трябва да се справи.

Та в тази област трябва да знаем откъде започва личният живот. Има една област, да се занимаем с почвата, с всички елементи. Ако може да изучите личността обективно, вие тогава ще изучите отрицателните, лошите страни на личния живот. След като се справите с него, ще влезете да изучавате астралния живот. Той е вече животът на водата. Рибите преди хиляди години са придобили известна опитност, известни познания. След туй ще дойде интелигентният човек, то е човекът на ума. Ще се справите с какво? С въздуха. Най-после ще дойде разумният човек, той е духовният, плод на умствения свят. Вие ще имате тук силите на светлината и силите на топлината да се справяте. Мъдрецът вече се занимава със самия живот.

Тия четири области, то са условията, при които животът може да се прояви. Ако не разбирате тия условия, тогава и животът да дойде във вас, ако не сте подготвени за тия условия, този живот правилно не може да се прояви. Вземете в земеделието. Може житото да го посеете, както българите го сеят, то е една от системите. Семето го хвърлят в почвата. Обаче сега има една друга система, която препоръчват, леховата система. Вие може да накарате един клас да порасте една педя и половина, но трябва да го посадите няколко пъти. В тази лехова система, най-първо, се посаждат семената рядко. След втори път, като се разкопае земята хубаво, тия покаралите житени зрънца се пресаждат наново на разстояние 20, 25, 30 сантиметра едно от друго. Ако вие посадите по тази система, от един декар ще изкарате толкоз жито, колкото може да изкарате при другата система от десет декара. Значи, ако на житото му дадете по-голямо пространство, то ще даде повече.

Следователно законът е същият. Вие имате известни дарби в себе си. Ако на тези дарби дадете повече условия, с по-малко усилия ще даде повече изобилие. Ако не разбирате, вие с години може да се мъчите. Добрия живот вие не го считайте една придобивка, която може да се даде по наследство. Добрият живот, добрите навици, то е придобивка. То е задача на живота.

Казва: „Аз искам да бъда добър.“ То е задача. Ти се раждаш с възможности да бъдеш добър. Но добър да станеш, то е придобивка на живота. Ти се раждаш с възможности да мислиш, но ти мъдрец не може да се родиш. Ти се раждаш с възможности, но всичките придобивки, това са възможности, зависи от вашата разумност как ще постъпите. Някой казва: „Сега аз не съм добър човек.“ Като че неговата добрина е наложена. Казва: „Да бях се родил добър, да бях се родил богат, ама баща ми да беше богат.“ Това са вметнати работи, че баща ви е богат или че баща ви е беден, това са вметнати работи в живота. Случайно е да бъде баща ви сиромах. Баща ви е сиромах, защото е заспал, защото не разбира, затова е станал сиромах. Баща ви е богат, защото разбира. Ако вие вървите по линията на разбирането на баща ви, вие ще имате, както баща ви има. Ако вие не вървите по разбирането на баща ви, вие няма да имате, както баща ви, вие ще загубите всичко, което има. Може да се ползвате от опитността на баща ви. Миналото, опитността унаследявате, може да се ползвате, както от книгите на един библиотекар. Ти не може да вземеш тия книги, да ги задържиш за себе си. Чуждите добродетели и добродетелите на баща си не може да вземеш. Добродетелта на баща ти е негова, твоята добродетел е твоя. Туй, което придобиваш, то остава твое.

Затуй именно казвам всички хора да вярват. Хубаво е всичките хора да вярват, но твоята работа ще се оправи от твоята любов. Твоите работи ще се оправят от твоето добро, твоите работи ще се оправят от твоята интелигентност, от твоето сърце, от твоя ум. Не казвам, че ти ще бъдеш съвършен господар. Условията, при които си турен, тази Първоначална причина, Бог, който те е турил, този Бог има желание всичко да уреди, казва: „Разумно ще работиш.“ Той ти турил учители наоколо, да изпълниш неговия закон, оставил те е свободно там, дето работите вървят съгласно.

Сега вие вървите добре. Божествените ограничения идат, понеже Бог никога не може да направи погрешка. Ние сега мислим, че той, като допуща погрешка, казва: „Ще мине.“ Че като направим погрешка, даже той не мисли, законът е такъв. Ти, щом направиш погрешка, ще усетиш мъздовъздаянието не след много векове. Казва, карма. Някой седи на високо място, казва: „Аз ще скоча.“ След векове не иде мъздовъздаянието от скачането, веднага ще си изкълчиш крака. Казва: „Ще остане ли в другия свят да ме наказват?“ Не, наказаха те сега. Мъздовъздаянието в света иде точно навреме. Туй, дето някой от вас казва, че нещо ви се случило от миналото, има нещо. Има нещо от миналото, но ти скочи. От миналото ти може да направиш същата погрешка, че има мъздовъздаяние. Миналото върви, но ако си разумен, кармата не може да те застави да грешиш. Но е тъй, но ти може да не грешиш, може да не скачаш, от тебе зависи. Защо ще скачаш долу.

Казвам, в разумното разбиране на живота, този живот трябва да го примириш с условията, при които живеем. Да кажем, ти си беден човек, но не харесваш положението си, седиш, занимаваш се – защо Господ създаде света, колко е лош и т.н. Ти остави защо Господ направи света. Ти допусни в ума си, светът е добре направен, допусни, че всичките хора са добри, ти си останал на опашката последен, който трябва да се поправиш. Веднага ще се подобри светът. Ти като мислиш, че светът е лош, не си на правия път. Представи си, че всички са добри, и ти си останал последен в тази йерархия. Всичките хора са се обърнали към Бога, ти си останал на опашката. Ти живееш с неправилно убеждение на миналите векове, че хората са лоши. Може това да е една мисъл на миналото в тебе.

Кога са лоши хората? Щом някой човек ме излъже, той е лош. Преди да те излъже, не беше лош. Даде ми пари назаем, той е добър. Не ми ли даде пари назаем, той е лош. Преди да ми беше дал парите, не беше добър, и като не ми даде, стана лош. Дали човек дава, или не дава, то е друг въпрос. Не трябва да си създавам идеята, че еди-кой си човек е длъжен да ми дава, каквото поискам. Няма такъв закон. Който иска. Но при какви условия, който иска? Всички знаете, който иска, при какви условия дава. Той иска почивка, дай му почивка. Иска стомахът храна, дай му храна. Иска въздух, дай му въздух. Иска умът да мисли, дай му мисли. Ако ти дадеш на ума, каквото иска, ако ти дадеш на сърцето, каквото иска, ето закона, от който трябва да започнем. Ако на тия твои близки, които искат, не може да услужиш, как ще услужиш на външните хора.

Тогава вие ще се намерите в положението на онзи, който отива при друг. Той нямал доверие, казва: „Не може ли да ми кажеш една лъжа?“ „То, казва, беше на младини. Но сега лош е животът. Много съм пострадал, побеля ми главата. Баща ми умрял. Викат ме, нямам пари.“ Капват две сълзи. Онзи изважда хиляда лева. Казва: „Това е последната лъжа.“ Той сам не вярва на това. То е един краен пример. Аз не зная, такъв един пример едва на един милион хора може да стане. Турям един знаменател един милион. На един милион хора ще се намери един така да постъпи, но го има, не е изключение. На един милион случаи ще дойде един, така да те излъже по този начин.

Питам, след като те излъже, дал си хиляда лева, най-първо се заражда желание, казваш, той те излъга. Какво се образува в тебе? Казваш: „Що бях толкоз будала аз?“ Аз, ако съм на ваше място, ще го повикам, ще му дам един банкет, ще му кажа: „Понеже баща ти умрял, ще ти дам банкет, ще ти дам хиляда лева. Много ти благодаря, ти ми създаде хубави мисли.“ Аз му казах: „Кажи ми една лъжа.“ Не му казах: „Кажи ми една истина.“ Аз накарах този човек да лъже, казах му: „Кажи ми една дубара.“ Аз му казах да лъже. Ако му бях казал: „Ти си ходил в странство, кажи ми нещо хубаво“, човекът щеше да ми каже. Аз казах: „Я ми кажи една лъжа, кажи ми хем хубава лъжа.“ Сега има една опасност.

Една нова насока трябва да вземете. По някой път в живота има един морал, той е относителен. Ти трябва да бъдеш добър, това няма да туряте в сметка. Ти трябва да се учиш, това няма да туряте в сметка. То е все едно да казва някой: „Ти трябва да дишаш.“ Преди той да ми каже, аз дишах. „Ти трябва да ядеш.“ Преди той да ми каже, аз ядях. „Ти трябва да почиваш.“ Преди той да ми каже, аз почивах. Какво иска да ми каже „ти трябва да дишаш“, на това трябва да обърна внимание. Правилно трябва да дишам. Казва: „Правилно трябва да мислиш.“ Като каже: „Ти трябва да мислиш“, ти досега не си ли мислил? Но правилно трябва да мислиш. Ти трябва да бъдеш добър християнин. Нима досега не съм бил добър християнин? Трябва да определим в какво седи тази добрина. Това е твое право. Казва: „Да разбера правата смисъл.“ Казва: „Учен човек трябва да стана.“

Казвам: „Ти си се облякъл тънко, скоро времето ще се измени.“ „Че отде знаеш, че времето ще се измени?“ Господ знае. Не се минава един час, времето се изменя. „Аз не го послушах. Вали дъжд, оквася се, може да се простудя. Този човек предупреждаваше, казва, времето е хубаво, но може да се развали, съмняваш ли се?“ Като тръгвах от къщи, бях неразположен, туй неразположение моят барометър го показа. Ти тръгваш, но времето ще се развали. Неразположението показва, че в пътя времето ще се развали. Тръгваш в пътя за стока, усещаш крайно неразположение. Казват: „Ти не си добре запознат, ще те излъжат.“ Ти го усещаш вкъщи, ти отиваш, казваш: „Казваше ми нещо.“ Хубаво, щом ти е казвало нещо, щом си така неразположен, трябваше да купиш най-малко. Ако искаше да купиш за десет хиляди лева, трябваше да купиш за хиляда. Ти си отишъл да купиш за десет хиляди, пък си купил за двайсет хиляди. Купуваш много стока, не може да я продаваш. Това е вътрешно лакомство.

Мнозина християни им се иска изведнъж да станат християни. Казва: „Искам да бъда много добър човек.“ Той иска да бъде много добър човек, всичките вестници да пишат за него: „Негово превъзходителство господин Иван Стоянов даде десет хиляди лева за сиромасите, двайсет хиляди лева за еди-кое си училище. Този е един благороден човек.“ Дава за Великден, за Коледа, после за другата година. Всичките хора знаят, че той прави нещо. Той иска да бъде добър човек. Питам, след като пишат вестниците, той казва, печели. Хората ще кажат, имал, че дал. Не е това.

Човек трябва да има едно вътрешно съгласие с живота. Друго нещо трябва да търси. Божественото, разумното. В какво седи туй Божественото, разумното? Когато дойде това Божественото, разумното, ние постоянно го отричаме. Ще се заредят като този бакалин. Него ден ти ще влезеш в бакалницата на тъмнината. Ще попиташ за туй, което искаш, колко струва. Той ще ти даде най-калпавото. Тази захар ти не избираш.

Сутрин ставаш, молиш се, искаш да бъдеш добър човек. Но Бог на пътя ти дава най-малкия опит, да бъдеш добър човек. Срещне те един господин, казва: „Ела с мене да ми направиш една малка услуга.“ Най-малкото е то. Ти казваш: „Много съм занят, ще почакаш.“ Не може да се отлага, след време се сменя. Трябва да знаеш, ако на този услужиш, Бог ще ти уреди всичките твои работи. Ако е бакалин на тъмнината, ще си помислиш, ще направиш избор. Щом някой ти казва: „Ела да ни направиш една услуга“, и е от бакалите на тъмнината, прави избор. Но, ако този човек е от бакалите на [светлината], никакъв избор не прави. Когато срещнеш бакалина на светлината, каквото той ти каже, направи го. Но когато срещнеш другия бакалин, прави това, което ти знаеш.

Сега, вие сте се объркали във вашето съзнание. Всички ваши грешки седят ето в какво. Вие не знаете да употребявате знаците плюс и минус, нищо повече. Защото, ако вие имате задача – имате между скоби петнайсет, двайсет, трийсет (15, 20, 30) – това са числа, с които може да оперирате. Ако пред тази скоба турите знака минус на всички ваши операции, какъв ще бъде резултатът? Ще направите сметка, но всичко това ще има да го давате. Обаче, ако на всичко това турите плюс, ще имате печалба. Питам тогава, как правите операциите? Какъвто знак турят, това и ще излезе. Ако даже вие имате пълна къща със злато и ако на тази къща турите знака минус, всичкото злато ще се изпари. Всичко това ще се изпари. Златото ще се изпари, както снегът и ледът. Всичките твърди вещества се изпаряват.

Щом турите един знак в природата – един знак, това е една мисъл, една сила. Щом туриш плюс, всичко се събира. Щом туриш минус, всичко се събира, но и всичко се разтопява. В минуса нещата се разтопяват, в плюса нещата растат и плод дават. Плюсът, това е органическият процес в природата. Минусът, това е разтопяване – един механически процес. Следователно, ако вие работите с един механически процес, ще имате едни резултати; ако работите с органически процес, ще имате други резултати.

Следователно във вашия духовен свят работите едновременно с два метода: единият механически, другият органически. Ако работите механически, имате разтопяване. Нещата бързо стават и бързо се разтопяват.

Казвам, старите методи, които имате, ще ги държите настрана. Аз желая сега от вас, стари и млади, мъдрите да добруват и добрите да благуват. Така наричам, старите да добруват. Добрите наричам млади. Бащата казва: „Добър си.“ Мъдрите да добруват, добрите да благуват. Младите благуват, а старите добруват, почиват. Турците казват: [...] На едната страна като легне, то е един метод за размишление. Има една секта, която казва – като легнеш на едната страна, се повдигаш, ще дойдат едни мисли. Той, като иска да направи добро, ще легне на дясната страна.

Това са стари методи, не ви ги препоръчвам. Ако някой иска да знае какво да направи, нека иде на Витоша. Да легне на дясната си страна, че като се върнете дома, ще направиш доброто, което искаш. Ако искате да направите лошо, легнете на лявата си страна. Като се върнеш, всичко ще бъде наопаки. Стари методи са това. Ако го направя тук на пътя или вкъщи, не върви. Ти може да се изтягаш, както искаш. Влезе жената, казва: „Какво си се изтегнал! Какво се изтягаш!“ Минаха онези времена. Тя не разбира, че той е бил маг, а сега е деградирал. Той иде на кревата, иска да се изтегне. Тя няма да го остави. Той, като иде в стаята да си легне, трябва да се заключи. Ти, като влезеш, виж дали е на лявата, или на дясната страна. Ако лежи на лявата, нищо не казвай. Ако лежи на дясната, кажи: „Почини си малко. Аз, като си починеш, след половин час пак ще дойда.“

Казвам, нужна е почивка в света. То са методи и начини на един маг. Ще мислите, че като лягаме да починем, това са го правили разумни същества, те са си почивали. След като спим цялата нощ, то е магически процес – ставаш сутрин обновен в чувства и мисли, готов за работа. Значи ти си влязъл във връзка с живата природа. Като лягаш да спиш, ти се остави на ръцете [на съня], в почивката на съня се остави. Този сън ще внесе всичко, от което се нуждаеш.

Сега аз искам да ви наведа на мисълта: не трябва да се коригирате един друг. Срещнеш някого, казваш: „Мен този брат не ми харесва.“ И себе си не харесваш. Срещнеш някой брат, когото не харесваш. Ти се спри в себе си и кажи, че той е предметно учение за тебе. Ти само забележи какви са знаците. Тогава, ако един ученик излезе и оперира, и не туря знаците намясто, какво прави учителят? Някъде ученикът може да коригира, ако знаците не са правилни, ако числата не са правилни.

Да кажем, имате числото 565. Ако туй 5 на единиците го направим 4 и другото 5 на стотиците направите на 4, числото ще се превърне на 464. Каква е разликата? Вляво ти имаш единица загуба, но ако е в третата редица, имате 101. Казва: „Моята погрешка – като твоята.“ Ако аз съм обърнал в първата редица 5 в 4, а ти в третата редица си направил същото, ти си направил сто пъти по-голяма грешка от моята. „Ти, казва, като мене грешиш.“ Не, не – аз турям хората на редици. Първа редица, втора, трета, четвърта... десета. Тогава, колкото повече се повдигам, най-малката погрешка в голямата редица е голяма.

Числата, това са сили, с които трябва да се оперира. Може би една стотинка в първата редица нищо не значи, но единицата ако ти промениш в десетата редица на числата, тогава единицата в какво ще се превърне? 1 000 000 000. Един милиард стотинки колко правят? Една погрешка на първата редица е едно и една грешка в десетата редица е милиони. В природата сметка има. Как тъй – математика се изисква. Изисква се едно условие.

Аз съм решил няколко лекции да бъда безличен. Някой път, като говоря, казвате: „Днес Учителят имаше някого предвид.“ Аз, когато говоря, имам предвид само себе си. Оперирам само с известни числа. Най-първо, вие не сте тук с вашите имена. За мене вие сте все инкогнито тук, все князе сте. Не сте с вашите собствени имена. Някой е Иван Драганов, но не е Иван Драганов; Петко Стоянов, но не е Петко Стоянов. Това не са определени единици. Що ще говоря за тях? Защото най-невежият от вас, когато аз направя погрешка и той знае, че съм направил погрешка, като влезе при мене – очите са отворени на четири.

Един такъв репортьор на вестник казва: „Аз го мислех, че е вегетарианец, пък той яде масло. Много благочестив, но и точено имаше.“ Точеното не влиза в моето меню, нито маслото, Но маслото е наложено. Дошла една сестра, казва: „Учителю, ще ядеш масло, “ Тя ме намира – малко съм твърд, сух съм. Аз го тълкувам. Казва: „Ти, Учителю, като видиш някоя погрешка, не се нахвърляй. Малко мекичко, “ Казвам, умна е тази сестра. Понеже е умна, дала масло. Заради неин хатър нарушавам правилото, защото умно постъпва. Дава ми една задача – да вкуся от нейното масло. Вкусвам маслото, другото дам, зная как да постъпя с нея. Ако аз не вкуся, не зная как да постъпя. Донесла баница – разрешавам въпроса. Тази сестра е толкоз работила, трудила се. Трябва да оцениш труда на другите. Ще каже: „Работил съм целия ден.“ Като дойдеш вкъщи, трябва ли да го нахукаш? Целия ден работил – трябва да го нагостя, вкусвам от баницата.

Тъй разглеждам философски работата. Някой седне, казва: „Не направи добре баницата.“ То е вече вкус. Ако кажа, че баницата не е добра, непременно ще взема един килограм брашно, ще го разточа и като направя като него баницата, казвам: „По-добра от нея няма.“ Направя моята, вкусвам нейната – и тя е същата, то е само на вкус.

Изобщо правило е, всеки брат и сестра, както направи нещо сърдечно, то е хубаво направено. Ако са го накарали по принуждение, без разположение, тогава въпросът е друг. Аз отнасям въпроса до вътрешния живот. Нещата стават добре по причина на нашите мисли, на нашите чувства. Туй, което ние влагаме в яденето, туй, което влагаме в направеното, то е важно, то остава в края на краищата.

Та влагайте вие хубавото в живота. То остава единственият капитал. Другите неща са само опаковка отвън.

Та казвам, сега трябва да знаете закона. Как ще смекчите външните условия? Железарят знае как да смекчи желязото. Жената знае как да очисти къщата, как да изпере дрехите. Ние искаме да променим външните условия на живота. Има закон, по който условията може да се изменят. Трябва да оперираме с този закон.

Да кажем, искате да помогнете [на] един брат, който и да е. Вие сте всинца много бедни хора. Съберете се някъде, но никой да ви не знае – едно от правилата. Вие сега това правило няма да го изнасяте навън. Може да го изнесете, но вие ще замязате на Буда, който, като излязъл от школата, всичко забравил. Едно време и Буда¹⁰⁰ бил в школата. Като помислил да дойде да спасява света, мислил да издаде много работи. Като излязъл навън, забравил много работи и малко изнесъл.

Всичките видни пророци все забравят. Съберете се десет души, но нито един от вас няма пет пари. Искате да правите добро на този брат Добри. Този брат е беден, той не се оплаква от беднотията. Съберете се десет души, искате да помагате. Да просите не искате, да се излагате. Кажете: „Аз му давам хиляда лева.“ Вие нищо не давате. Друг казва: „Аз давам петстотин лева.“ Вие пишете. Друг казва: „Аз давам две хиляди.“ Най-после десетият казва: „Аз давам петдесет хиляди.“ Колко станаха? Туй ваше желание има възможност още същия ден да се реализира, може след един месец, два, три, година. Но това, което вие сте определили, не може да иде по-далеч от десет години. Каквото вие сте определили, то ще бъде. Ще определя после другия закон. Вие определяте хиляда лева. След един месец, след като определите хиляда лева, вие спечелвате десет хиляди. Отделяте тия хиляда. Този, който дал пет хиляди, спечелва пет хиляди. Отделя петстотин. Ако, след като сте обещали на този брат, вашето положение се подобри, защото – или ще се подобри положението на онзи, комуто искате да помогнете, или ще се подобри вашето положение, щом вашето положение се подобри, дайте тази сума. Защото, като помогнете на този брат, вие ще изпълните волята Божия. Закон на природата е това.

Тъй щото може на този, комуто дадете, може нищо да не дадете – някой дядо, някой брат дал му завещание, колкото вие сте му определили. След един месец или една година тия пари идат. Ако не дойдат тия пари, ще дойдат чрез вас. Ако вие не сте верни на това, което сте обещали, този закон има друга реакция. Ако не дадете, всичко това в двоен размер ще иде. Не само ще изгубите десет хиляди лева, но и двайсет хиляди.

Ние не искаме да говорим за загубите. Ако вие вярвате и влезете в природата, тя е пълна с богатства. Трябва да бъдете честни. Каквото искате, ще дойде, но разум се иска. Няма да хлопате. Тя е една работа, съобразена със законите на природата. Ако целия ден дрънкаш на вратата, нищо не разбираш. Най-разумният, най-способният ученик не дрънка учителя, нито ученикът дрънка. Той гледа и разбира – малко загатне, той разбира. Учителят знае способния ученик. Ако много дрънкат, значи празни сте. Казва: „Много дрънка, какво да правя?“ Тури повече вода, който дрънка, напълни го. Те са окултни закони.

Ако един човек е талантлив, ние можем за една година да го направим най-способния и най-даровития. Този закон работи и за нашето умствено подобрение. Който и да е от вас, за една година може да го направим талантлив да започне да свири. За една година може да го направим, но десет години ако работи, каквото пожелаем, то ще стане.

Българинът, който е много практичен, казва: „Зей, коньо, за зелена трева.“ Право е „зей, коньо, за зелена трева“, докато не си ял. Щом се наядеш, седни, че почивай. Сега, това е едно от правилата. Вие, ако седнете и разглеждате дали туй може да стане, вие ще се намерите в положението на онзи англичанин, който ходил при английския лорд. [...]

Но туй, което е вложила природата, няма никакво изключение. Щом работиш, няма никакво изключение. Ако има изключение, то зависи от нашето разбиране.

Та като ученици на тази живата природа, се изисква вяра. Човек трябва да бъде като разумно дете. Вяра се изисква, вяра разумна. Щом не може да го постигнеш по един начин, не настоявай, измени – втори начин, трети. Измени, докато ти постигнеш това, което желаеш. Желанието е неизменно. Ти идеш на едно място – няма храна. Идеш на второ. Ти ходи, [до]като намериш храна, ти все ще намериш. Даже онзи, който има сила, не се изисква дълго време да ходи. Дойдеш до някоя гостилница – този гостилничар като че ви чака. Ако светът не беше така хубаво нареден, щеше да мяза на едно голямо страдание.

Готова ли е песента? („Да.“) Изпейте я.

Един брат изпя „Песен на зората“.

Сега забележете, първият процес започва с туй, което в природата става, върви гладко. Мъдри да добруват, добри да благуват. Мъчно върви – то е до нас. Втората част трябва да се изглади. Първият процес добре започва. Влезе ли човешкото, то е, което мъчно става. Изкуството е там.

Само светлият път на мъдростта води към истината.

21 лекция, 15 януари 1930 г., София, Изгрев